кратък преговор по испански.

аз съм една малка вселена. 
днес по свят и личност имахме задача да прочетем някакъв откъс и да отговаряме на въпроси към него. в текста ставаше дума за етиката, смисъла на живота и света като цяло. много красив текст беше, честно да си призная. че разграничаването на доброто и злото утвърждава принципи и етиката в живота ни. че Бог е важна част от процеса, тъй като съществува във всеки от нас. 
сега трябва да се захващам с гражданските права, обаче.. ще е по-късно тази седмица. достатъчно ми беше за един ден.:D
около бала нещата продължават да са толкова оплетени, колкото са кълбата от прежда на баба ми. кофти е, като са толкова хора и толкова учители... става една. да не говорим, че моя випуск са едни упорити характери и всичко живо се изпокара и изпонапсува. хаха, еми така си е, бала си е бал явно.
почвам уроците по рисуване в събота и нямам търпение. 
йей.

пс. преговора ми по испански беше 5минути.:D айде дано утре да минат нещата.:)

скоро.

пролет. 
чувствам пролет навсякъде. дори в белите си дробове. когато има слънце, направо се разтварям като цвете. освен, че имам да уча бая, ще си ходя на урок и хубавото време навън - ще си остане само на гледка през прозореца. 
вчера сутринта рано в трамвая, защото бях на тъпа олимпиада, се загледах в света. слънцето блестеше толкова много, че на булевард българия не виждах спрелите на светофара коли. почти не виждах дървета. не виждах асфалта. само силни светли лъчи в очите ми и си мислих колко не ми се умира. все още. имам една камара неща, които искам да направя.
и толкова обичам слънцето. защо трябва точно то да ни убива?


пс. да, 2012 ми е в главата all the time.г
пс2. времето е много найс. ходи ми се на бира в парка, наргиле/цигари и приятна компания дружки.
пс3. снимката искам да я прерисувам на стената на фифи.

new one.

тъй като е вече нова година,
и едва вчера брояхме от 10 до 0 
пред речта на любимия ми президент,
за да не съм невъзпитана,
ще пожелая на всички
2011 да е една
много симпатична нова година.(:

част.от.цялото. от всичко.

t h e  r u l e s:

1. Always catch the clock at 11:11.

2. Write handwritten letters. 

3. Love recklessly. 

4. Find beauty in everything. 

5. Make a stanger smile. 

6. Notice the little things. 

7. Give someone a real mixtape. 

8. Dance in the rain. 

9. Never give up on yourself. 

10. Don’t be afraid to come alive. 

11. The answers are everywhere. 

12. You are invincible.

->fght ff yr dmns.

somewhere along this road.. i dont belong.

отново поех.

и отново стигнах до никъде. 

всъщност не съм до никъде. някъде съм.

с някого съм. и все пак .. някакво празно пространство.

свиква се. as usual.

дните ми минават толкова бързо. 

пак нямам време за нищо.

не се оглеждам наоколо.

губят ми се красивите неща.

влюбена ли съм ?

не знам. още мисля по въпроса.

говорих със стар приятел.

познаваме се от толкова време.

четеше ме като отворена книга, когато се чуваме.

не сме си говорили като нормални хора от ...

дълго време.

беше различно.

въпреки всичко..

МОНИ ОБИЧАМ ТЕ.(:

изпълнена съм с любов.

нека да я раздавам.!

снимка:Lauren Lemon.

подкова. ?!*

* защото не си спомням, ако вече съм използвала това заглавие.




светът на малките човечета е свят, изпълнен с приключения. а те самите, човеченцата, са изпълнени с любов. те ... обичат цветята, небето, усмивките, бисквитите, желираните мечета. всичко.
техният също така малък свят е един малък хаос. и въпреки че е хаос, е изключително прекрасен. всичките малки човечета съвсем тихо и същевременно уязвимо чувствено, изживяват своята собствена лудост.


радвам се, че съм част от този уютен свят.
а ти?!.(:

безсънна нощ и интернет.

почти два и половина.
не мога да спя. 
когато загася лаптопа и остана сама в тъмното, бързо ми омръзва.
тъмнината е една и съща в цялата стая. освен там, където свети лампичката на интернет устройството.
чувам всякакви звуци. после спират.
само аз ли не спя?!.
болна съм. имам хрема.
около мен е море от носни кърпички. не спирам да подсмърчам.
точно както когато не можех да спя заради него.
подсмърчах и около мен имаше безброй носни кърпички.
защото плаках за това, което си отива.
доброволно, разбира се.
бих дала всичко за една чаша топло какао, с пяна. и захар. 
и малко шоколад.
а може би пица.. със трите вида сирена. мм.
кой би отказал?.






ако някой чете
лека нощ.
ако не -
ще гледаме филми до ранна утрин.(:

чехлите и тоците.

хайде да се ?.

насред мрака, в една пещера, се родих.
нарамих страховете си, прибрах липсата в торба и тръгнах на път.
срещах хора, които все още помня и не вярвам, че някога ще забравя.
един от тях ме научи да пиша и да чета вестник.
разбрах какво се случва около мен.
после ти писах писма.. описвах всеки един от 365те дни в годината.
доста описателно.
накрая ми писна. зарязах писането.
отидох в галерия. останах сам.
издълбах дупка в стената. разрязах една картина. 
счупих две чинии с красиви орнаменти.
бутнах два бюста.
после се появи ти.
научи ме да чета ноти.
после ме научи да свиря на пиано.
свирих ти 365 произведения от класическата музика.
накрая ми писна. зарязах свиренето.
отидох в пицария. 
поръчах си студена бира.
запознах се с главния готвач. беше пич.
научи ме да правя пици.
станах майстор. работих с него.
направих ти пица, голяма 365 см.
накрая ми писна. зарязах пиците.

после те открих отново.
сама, красива, нежна. в парка.
стоеше на пейката и гледаше децата.
заговорих те.
ти си спомни кой съм.
срещнахме се на другият ден.
и на по другият.
срещахме се 365 дни.
накрая ми писна. зарязах виждането.
исках да си моя.
поисках ти ръка.
прие.


моя си.

петък вечер.

Удивително е, как в претъпканият трамвай, от всичките 100% пътници около 80% отиваха на гости, на кафе, на ресторант или на среща.
Мъж с вино, което оглеждаше докато седеше. Жена, която говореше по телефона и се уговаряше. Друг мъж, който казваше на съседа, че е почти до блока и може да се качва на 12тия етаж от ляво. Момче, което предлагаше на майка си по телефона да я чака на спирката, след това пък й обясняваше, че няма смисъл.
Аз просто седях и си мислех как нямам какво да правя в петък вечер. Петъците могат да бъдат два различни типа петъци: 1 тип. петъците, в които се прибирам и вися на компютъра и в същото време нямам нищо за учене, така че съм спокойна, че събота и неделя са на мое разположение; 2 тип. петъците, в които се прибирам като парцал, висвам на компютъра и си мисля как е петък, а утре е събота, а след това е неделя, и тъй като съм претрупана с учене, съм неспокойна, че уикенда ще бъде пълен .. шит.
Този петък е от тип 2. Защо? Защото утре и вдругиден ме очаква химия, биология и английски и този път дори и ... братовчедите ми няма да ме спасят. За жалост.
Докато бях в трамвая, правех както обичам да правя винаги - да гледам хората в отражението на прозореца. Този път обаче там, къде трябваше да е моят собствен образ, беше перфоратора за билети или А п а р а т   з а   с а м о т а к с у в а н е. Така.
Приятен уикенд на всички.(:

... чуваш ли?

     човек, който има нужда единствено от твоите думи, за да успее.
 повярвай в него.


Това е историята на Хосе. .. Има още много като него. 

            Boostup.!

сънища. и спящи красавици.

- Къде са хората - попита най-сетне Малкия принц. - Човек се чувства малко самотен тук.

- Човек е самотен и сред хората - отвърна змията.

парад на сърцата.

                                  truth is i have sex with peter pan.

 

страхове.

- Искам да знаеш, че ще съм вечно твоя. 
- Как да съм сигурен !?
- Заслушай се в сърцето си ... Мисля, че ще чуеш виковете ми, когато имам нужда от твоята топла прегръдка.
- Само?
- Така си мисля. Не искам да звучи егоистично ...
- ... но така прозвуча.
- Недей.
- Обичам те.
- Престани. Правиш го всеки път, когато видиш и усетиш, че се чувствам добре. Разваляш всичко - разваляш вечерта, разваляш небето и звездите, разваляш моята приказка.
- Ето. Отговорът си беше даден от теб самата.
- Не разбирам.
- Защо винаги трябва да става въпрос само и единствено за теб? Къде съм аз в твоите планове, освен когато имаш нужда от мен? Къде е желанието да ме видиш? 
- Тук е. Така е, прости ми. Никога не съм искала да те нараня.
- Но го правиш. Спри. Остави ме. Искам да си вървя. 
- Ще се почувстваш ли по-добре, когато си тръгнеш? Когато ме оставиш зад гърба си - мен и моята любов?
- 'Твоята любов'?! Няма нищо такова в теб. Или поне към мен. И никога не е имало. Представи си всичко, което сме били заедно и след това си представи това, което ще бъдем, когато вече не сме заедно... Усещаш ли някаква разлика?
- Мисля, че да.
- Мислиш, че не. Няма разлика. Няма.!
Тръгна. Отиде си. Завинаги. 
Остави ме. 
               Какви са тези глупости? По дяволите.


Чувствам се като в сериала Забранена любов. Без ... забранената любов.
             
    А той наистина се оказа прав. Когато си тръгна не изпитах болка. Когато легнах сама в леглото - не усетих отсъствието му. Когато миех зъбите си на следващата сутрин - дори не забелязах, че пастата е все същата. Когато закусих - дори да го нямаше, изядох цялата кутия мюсли. И не от болка или тъга, не. 


           Бях щастлива и свободна. И се чувствах добре.

радост.

още не мога да повярвам.
а всъщност аз толкова и исках сняг. днес само се събудих и снегът ми беше на едно  надникване през прозореца. беше просто прекрасно.
обичам, когато София е снежна. толкова е красива... а много малко хора въобще се заглеждат, че около тях е като в приказка.
 честит РЕАЛЕН сняг на всички.!

сега е моментът да ти споделя, .. или ще мълча завинаги.

чувствам се изтощена. съсипвам се. опитах се да чета, но не ми стигат сили. времето ме притиска в последните седмици. нямам място да дишам. нямам и мигове да дишам. затова се задушавам. лесно ми е да захвърля всичко с лека ръка, но когато знам, че мога, а всъщност едвам успявам сама да смогна на себе си - се мразя. колкото и да притичвам, винаги не достигам очакваното. единственото, което остава е да се съвзема. а усещам, че ще бъде страшна битка. не мога да кажа не мога, а го правя. истината е, че мога, ... просто не искам.


       както той ме попита: каква е амбицията ти в този живот? накъде си тръгнала така?
                     няма да стигнеш никъде. 

обърква ме, понеже не знам дали това е изблик на вяра в мен или .. на предателство. и се чувствам отново изморена. сама се сринах. като някакъв замък.. и сега ще трябва да го построя отново. отне ми години да го градя, а го разруших с един-единствен замах. 




     ирония.! как сама унищожавам себе си и бъдещето си.

 

she's here. for me.

тя ми дава желание
да продължавам да се усмихвам.
тя ми дава желание
да продължавам да се смея.
тя ми дава желание
да продължавам да търся.
тя ми дава желание
да продължавам да живея.
тя е тук, до мен,
и вярвам, че винаги ще бъде.
ще ме чуе, когато викам,
а другите запушват уши.
ще бъде до мен,
когато дъждът е прекалено силен.
ще бъде до мен, 
когато нямам време да дишам.
ще бъде до мен, 
когато хубавите дни ги няма.
ще бъде до мен, ..
знам го.

За Мариетка и Кали. (:

пс. защото ги обичам.

момиче.

Чувствам коледен полъх, мирис на дървета, .. това е звукът на живота. Още не е тук, но скоро .. Скоро ще почувствам как отново мога да бъда жива, как мога да постигна всичките си мечти. Скоро ..
Няма сняг, но знам, че ще съм щастлива. Или с теб, или с някой друг. Или тук, или някъде другаде. 
Вярата предхожда чудото, някой каза. После те бутна и ти се събуди. Не се съмнявай, има смисъл. И време. Не бързай да откриваш себе си. Доиграй последната си роля, след това бавно свали поредната си маска, огледай се наоколо със сините си очи .. и си поплачи. Това е животът понякога - тъга. Не се страхувй да я покажеш, не се срамувай да я прикриеш. 

                         Изживей я.(: 

pain.

Започва да става много студено. Чувствам, че скоро ще завали и гадният сняг ..
Искам някой да ме снима с камера всеки път, когато излизам пред входната врата. Защото е някакво изкуство - как всеки ден излизаш различен ...
Не се чувствам комфортно. Нещо ми липсва ... 












                            ?!








 

good morning, sunshine.!

добро утро! приятна работа на всички.(:

ps. i woke up exceptionally early. this is why i write this post. just to know.