петък вечер.

Удивително е, как в претъпканият трамвай, от всичките 100% пътници около 80% отиваха на гости, на кафе, на ресторант или на среща.
Мъж с вино, което оглеждаше докато седеше. Жена, която говореше по телефона и се уговаряше. Друг мъж, който казваше на съседа, че е почти до блока и може да се качва на 12тия етаж от ляво. Момче, което предлагаше на майка си по телефона да я чака на спирката, след това пък й обясняваше, че няма смисъл.
Аз просто седях и си мислех как нямам какво да правя в петък вечер. Петъците могат да бъдат два различни типа петъци: 1 тип. петъците, в които се прибирам и вися на компютъра и в същото време нямам нищо за учене, така че съм спокойна, че събота и неделя са на мое разположение; 2 тип. петъците, в които се прибирам като парцал, висвам на компютъра и си мисля как е петък, а утре е събота, а след това е неделя, и тъй като съм претрупана с учене, съм неспокойна, че уикенда ще бъде пълен .. шит.
Този петък е от тип 2. Защо? Защото утре и вдругиден ме очаква химия, биология и английски и този път дори и ... братовчедите ми няма да ме спасят. За жалост.
Докато бях в трамвая, правех както обичам да правя винаги - да гледам хората в отражението на прозореца. Този път обаче там, къде трябваше да е моят собствен образ, беше перфоратора за билети или А п а р а т   з а   с а м о т а к с у в а н е. Така.
Приятен уикенд на всички.(: