насред мрака, в една пещера, се родих.
нарамих страховете си, прибрах липсата в торба и тръгнах на път.
срещах хора, които все още помня и не вярвам, че някога ще забравя.
един от тях ме научи да пиша и да чета вестник.
разбрах какво се случва около мен.
после ти писах писма.. описвах всеки един от 365те дни в годината.
доста описателно.
накрая ми писна. зарязах писането.
отидох в галерия. останах сам.
издълбах дупка в стената. разрязах една картина.
счупих две чинии с красиви орнаменти.
бутнах два бюста.
после се появи ти.
научи ме да чета ноти.
после ме научи да свиря на пиано.
свирих ти 365 произведения от класическата музика.
накрая ми писна. зарязах свиренето.
отидох в пицария.
поръчах си студена бира.
запознах се с главния готвач. беше пич.
научи ме да правя пици.
станах майстор. работих с него.
направих ти пица, голяма 365 см.
накрая ми писна. зарязах пиците.
после те открих отново.
сама, красива, нежна. в парка.
стоеше на пейката и гледаше децата.
заговорих те.
ти си спомни кой съм.
срещнахме се на другият ден.
и на по другият.
срещахме се 365 дни.
накрая ми писна. зарязах виждането.
исках да си моя.
поисках ти ръка.
прие.
моя си.





Няма коментари:
Публикуване на коментар