разни хора, разни житейски уроци.

в българия съм вече втори месец. не мога да бъда по-щастлива от това, че съм у дома. да се радвам на удобството да звънна на татко да ме вземе от някъде с колата, да се прибера и мама да е сготвила нещо вкусно, да ги виждам всеки ден и тихо да им се радвам, да усещам мириса на липи по улиците, да усещам дупките по асфалта, да виждам толкова много пушещи хора по улиците. даже и тъпканиците в градския транспорт ми липсваха и честно, не ми пречат.
знам, че никога няма да усетя това чувство отново. защото усещам щастието от това да има много любов около себе си, която ми помага и аз да предавам любов. независимо дали вали, дали е слънце, дали съм се събудила с гъза нагоре или просто ми е дошъл цикъла, пак се чувствам добре.
на работа съм от месец и +/- 2 седмици. работата в магазина е нещо уникално. никога не съм си представяла, че освен да ходя в моловете да харча пари, мога да видя и другата страна на монетата и да работя там. радвам се, че имах тази възможност. запознах се с много хора, запознах се с работен режим на живот, запознах се и с отговорностите, които носи една работа. всичко там ме научи на нещо - малко или не, ще го помня за цял живот. научих се да бъда по-организирана и по-отговорна, и независимо, че работя нещо, което не е свързано със специалността ми и следователно се очаква, че няма да давам всичко от себе си, аз все пак го правя. първа работа или не - това няма значение, ако го правиш с желание. продължавам да бъда на принципа, че ако постоянно предизвиквам себе си, мога да постигна много.
и го правя. 
там се срещнах с различни хора, които откриха за мен живота си, споделяха ми неща. научиха ме, че за да бъдеш част от живота, трябва да се откриеш към него и съм им благодарна за този урок. изпитах го и знам, че е така. разбира се, както винаги, бях свидетел и жертва на разочароващи хора, но този път не позволих това да ме сломи както по принцип обичам да правя. радвам се много. 
благодаря на всички тези хора, че ми позволиха да бъда част от живота им. :)