Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 4.0 International License.
Текстовете в този блог са лицензирани от съответния лиценз CC, от който следва, че всяко тяхно разпространение е забранено, без съгласието на автора. Детайли за контакт могат да бъдат намерени в моя Google+ профил, линк по-горе.

сряда, ноември 11, 2009

писмо до никой. [или писмото, което никога няма да получи.]

здравей.
и главно съжалявам, че ме нямаше. не бях до теб тези дни, но мисленно се пренасях там, където си ти и хващах ръката ти, за да почувстваш моята подкрепа и любов. знаеш, че си в мислите ми, необикновен както винаги. всеки един ден е изпълнен с желание да те чуя. да те видя. и двамата знаем, че няма да стане .. поне не скоро. въпреки това, обичам те. може и да не го знаеш, прочети го. излиза от устата ми и тихо се пренася при теб. чуй ме, . липсваш ми. толкова много, липсват ми думите ти, очите ти. липсваш ми ти. вече настъпва зима. знаеш колко мразя зимата. иска ми се да поседна на покрива и да чакам. ще чакам да ми пратиш някоя лястовичка. някой знак, че ме чуваш, че знаеш, че мисля за теб. сигурна съм, че чувстваш любовта ми. вярвам го, защото е толкова силна, толкова истинска, толкова нежна и невинна... младежката любов. запустяват улиците. някой ден ще останат пусти завинаги. така ще стане и в моето сърце. но ще има едно място, едно топло и уютно място, където ще можеш да се връщаш винаги и да се чувстваш обичан. има дни, когато се страхувам да не ме забравиш. ала вярата ми се вързвъща отново. не съм те предала. 
обичам те.




Няма коментари:

Публикуване на коментар