чувството на самота изчезна. и се появи ти. ... с прокъсани ботуши в студеният сняг.

прикрий ме , ..
прикрий изневерите ми. защото те обичам.

 и въпреки че рядко ми вярваш и рядко ме слушаш.. 
когато главно гледаш очите ми и устните ми, докато говоря. и всичките онези жестове с ръце, без които не мога ..

знам, че е така. и ти се доверявам.
заведи ме там, където никой няма да ни намери. ще бъдем заедно, сами. 
ще те обичам.. както никой досега. 
ще прокарваш нежно пръсти през чупливите ми кестеняви коси. ще лежим под слънчевите лъчи на небесните поля и ще мълчим. 
                                             ще слушаме тишината. на полето. и тревичката около нас.

не ни трябват думите. 
не ни трябват хората.
не ни трябва луксът живот.


трябваме си само ние. двамата.
     



          и нищо друго.
а мисля, че е достатъчно.