сън в съня.

По челото те целувам 

и понеже се сбогувам,

да призная не е лудост -

сънища са мойте дни 

и в това ти не сгреши.

Щом надеждата си тръгне 

нощем и когато съмне,

в мисъл или във представа,

нищо друго не остава.

Виждам или тъй изглежда -

сън в съня е без надежда.

И стоя на този бряг,

сред кипеж на морски ад,

а в ръката ми проблясват 

мънички зрънца от пясък.

Как пълзят, о, как изтичат,

как към дъното те тичат,

додето плача и въздишам,

че пръстите са много слаби 

и не могат да опазят 

зърно единствено дори 

от жестоките вълни.

Виждам, или тъй изглежда -

сън в съня е без надежда.

Едгар Алън По.