коледно и прощално
това е последният вик.
писък на ужас
и капка любов.
усещаш ли
как зачестено дишам
там, близо до ухото ти.
хващаш ме за ръка
и тръгваме нанякъде.
водиш ме там,
и знам, че ще е хубаво.
вярвам ти,
така е.
искам така да продължи
докато снегът пада.
да сме заедно, тук
и да ме обичаш истински.
блещукат светлини
по витрините на магазина.
отвътре - тъмница,
отвън - тези прекрасни светлинки.
не смея да питам
просто вървя.
минахме покрай господина
с черните очила.
кимнах му леко,
той кимна в знак на поздрав.
отново тишина.
чувам само стъпките в снега.
нашите стъпки.
ето, момчето с вестниците
отново е на ъгъла.
усмихнах му се,
а то ми подаде вестник.
не, благодаря.
нямам време за това.
той кимна в знак на поздрав.
уличните лампи блестят
в тихата, снежна нощ.
малки, студени снежинки
падат по зачервените ми бузи.
дамата с белите ръкавици
е отново в сладкарницата.
обърна се към мен,
и прошепна нещо.
не ви разбирам.
но нямам време за това.
тя кимна в знак на поздрав.
ние пристигнахме,
ти пусна моята ръка.
усетих как тялото ми
се изпълва със студенина.
съжалявам, каза.
тук е мястото. и тук ще ти призная.
започнах да се оглеждам.
стана много студено.
вярваш ли ми, попита.
вярвам ти.
слушаш ли ме.
слушам те.
тогава ето, казвам ти.
спирам дотук. с теб.
с всичко.
погледът ми спря да се рови наоколо.
закова се в теб.
усетих, нещо топло по бузата ми да се стича.
една капка тъга.. излизаше от сърцето ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар