някога беше прекрасно.

най-трудно е
да застанеш пред чист бял лист
и да разсъждаваш над себе си.
някак си всичките ти мисли
бързоходни
изведнъж губят посока 
и изчезват от полезрението.
чувствам се така
и когато съм с теб, 
когато единственото нещо,
когато навън вали сняг,
а ние сме сгушени заедно,
е топлотата на твоето присъствие,
усмивката,
погледът, 
очите.


сега ми се присмиваш,
а преди боготвореше смеха ми.
толкова се промени,
ти и любовта ти.


кажи ми,
наистина,
имаше ли любов някога?
или беше някаква илюзия,
създадена, за да ме имаш.


?!.