Знаеш ли колко много неща мога да изразя само с една-единствена усмивка? Знаеш ли? Не знаеш. Ако поне за момент пучвстваш как бие сърцето ми, наподобяващо ритъм на латинотанц, би разбрал. Не е ли достатъчно? Има още тогава. Специално за теб. При всяко докосване със света аз трепвам. Малките къси косъмчета по ръцете ми потрепват. Знаеш ли, заставала съм на ръба на скала. Безбрежната морска синева пред мен изпълваше очите и сърцето ми по невероятен начин. Зениците ми се отвориха широко. Вятърът полъхваше косите ми. И изведнъж нещо съвсем неочаквано... Този малка капчица, толкова чиста, се търкулна по студените ми бузи. След това вятърът ми я отне преди да съм успяла да й се налюбувам. А морето бясно се разбиваше в назъбените скали под мен и неодобрително стенеше. Аз чувах мъката му и ми беше толкова близка и толкова позната.
Не знаеш. А ти кой си всъщност? Познаваш ли ме? А аз познавам ли те?
Не знаеш ...
Бо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар