п[р]есен.

имам нужда от въздух. напоследък се диша все по-трудно и по-трудно.
онзи ден се замислих как хората се виждат за 5 секунди и след това изчезват. изчезва и спомена, че са се виждали, изчезва и чувството, което е било когато са се видели.
човешки съдби се пресичат всеки ден, без дори да знаят, че са свързани по някакъв начин. винаги.

обичам да наблюдавам хората. понякога са ми интересни с лицемерието и арогантността си. понякога с добрите си маниери. понякога с глупостта си. понякога с оригиналите, които виждам. и всички са толкова уникални по себе си. така че никой не би ги заменил. 
някога.

все по-рядко се случва да разкажа на някой как се чувствам в определен момент. най-вече поради причината, че дори най-близките ми приятели, просто не ги интересува. може би чакам за чудо, но се надявам някой ден .. да ме чуят.
отбягвам истината, и се въртя около лъжата. понякога е доста полезно, в други случаи - не. в повечето, ако трябва да бъда честна. някой ден, ще променя себе си в по-добра насока. засега съм си това, което съм, независимо дали на някой не му се нрави. и ще бъде така, докато не се намери някой, който да ме промени отново ..

бо.