Потъвам бавно, а дъното е близо.
Следят ме с отворени очи и разтворени обятия. Сега е момента, казват ми те, да избягаш от този кошмар. Няма време, къде ще се бяга. Оставам сама. Шанс да разкрия пред себе си най-тъмните си страни - самата аз. Все някога ще падна в бездната на безсъзнанието, на тоталният мрак и самота, дори ако сама пожелая.
По-лесно е да се опреш на страницата, на която вече си се опирал стотици пъти. Дори тогава разбираш, че няма на какво да разчиташ. Остава празна и бяла, като твоят живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар