Съвсем в началото ми липсваха думи. Не се решавах да му продумам, освен в мрака на нашата спалня, в прохладата на леглото. Не беше бъбрив човек. Обаче от нощта, в която ме направи своя, никога не пропусна да ми каже 'добро утро' и 'лека нощ'. Сигурна съм, че измисляше тези думи за мен и доближаваше ухо към устните ми, за да не се измъчвам с отговора. Съвсем тихичко прошепвах 'добро утро' и 'лека нощ', по-скоро като пожелания, отколкото като думи. Той ме чуваше със сърцето си. Гърдите му се идзуваха от бурен вятър, от ураган, който пламенната му мъжка сила развихряше и в мен. Сигурна съм, че да не бяха здравите му пригръдки, бих се пръснала на хиляди частици плът от радост. Само че той не желаеше опустошението ми. А напротив: целта му бе моята цялост. Това неповторимо единство, което превръща жената в резервоар на живота.
Глава 11. Ана-не. Агустин Гомес-Аркос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар