първото кафе с канела.

обичам тези сутрини, когато се събудя, родителите ми вече са тръгнали на работа. отивам да си сипя от вече направеното кафе в една от безкрайно многото чаши, които съм си купувала през годините.
понеже обожавам чаши. могат да бъдат във всякакви форми и могат да събират всичко. един обяд може да се събере в една чаша. едно сутрешно кафе също. важната закуска за един малчуган и млякото му с какао също се побират. харесвам, когато чашите са оригинални и интересни, или просто безкрайно красиви. имам си цяла колекция. майка ми е по стъклените чаши - имаме всякакви на кока кола от всевъзможните им игри. имаме и според типа алкохол, който ще се сипва в чашата. моите чаени и кафени чаши пък са големи, в странни форми и с интересни шарки. на снимката е една от любимите ми - простичка, но създава настроение сутрин.
ще започна нова книга, повелителят на мухите нещо не ме грабна. предположих, че ще е така, но бях решила да й дам шанс сама да ми докаже, че ще ми е безинтересна. по принцип, не мисля, че книгата задължително трябва да те грабне от началото. всеки път, когато започна нова книга, началото винаги ми се струва глупаво в сравнение с предишната книга, която съм прочела, но когато продължа по-нататък вече съм с друго мнение. на тази й четох резюмета в гуудрийдс и честно казано, останах със смесени чувства. все още не съм стигнала до частта с брутализма, не знам и как точно са представени тия ужасни сцени, но нещо не ми е много интересно да чета за деца, заклещени на остров, които явно в последствие започват да се убиват едни други. или нещо от този сорт.
следващата ми книга ще е с притчи за щастие. :)

белези.

тъкмо привърших книгата на Антъни Кийдис от Red Hot Chili Peppers - Белези - и не мога да си представя какво е да не можеш да се откажеш от гадния навик да се друсаш с каквото ти падне.
книгата е яка, оставяме настрана колко е покварена, но пича си е имал интересен живот, както и да го погледнеш. препоръчвам. пък и смятай, щом даже го сънувах на няколко пъти, докато я четох. :)

п.с. не знам към кого се обръщам с това 'ти', ама няма значение.

за книгите и младежите.

напоследък не съм си купувала нови книги, изключвам тези, които са задължителни за матура. освен, че нямам особено много време, втори фактор за определено време да съм прекратила книжните си покупки, са цените. не е учудващо, че младите хора не четат - много смятат, че влизането в бибилиотека е доста срамно. но след като Amazon пусна вече повече от 4 модела Kindle, се очаква, че поне това ще допринесе за повече младежи да четат повече. да не говорим, че няма как да сравниш 8 лева e-book с 15лв книжен вариант. тук идва въпроса, че за да си купиш пък джаджите на амазон се искат пари.
но да оставим тази тема настрани, защото не обичам да говоря за финанси.
гледах за инициативата с аудио книгите на българските класици. не е зле, имайки предвид, че като че ли за да се привлече вниманието на младежта върху книгите, задължително трябва да бъде свързано с технологиите на модерния свят. и така, повечето български автори са на аудио книги и ВСЕ ПАК, страницата им във фейсбук има едва 750 лайка. 
явно няма значение дали книгата ще бъде свързана със съвремието, а просто на младите им липсва стимул да четат. явно и това не ги стимулира. тогава какво!? нищо. библиотеките и читалищата в българия си стоят празни, посещавани или от възрастни хора или от студенти, в по-големите градове. прозата почти не се купува, да не говорим, че за да се купи пък български автор, то задължително трябва да бъде книга, по която е правен сериал. да речем. или пък в нея да се разказва за ... хм, вампири.
аз имам удоволствието да познавам няколко, макар и малко, хора, които обичат да четат и това им доставя удоволствие, колкото на 12-годишен да играе World of Warcraft. и това ми стига.
и на мен като малка ми беше трудно да си чета книгите за лятото и едвам едвам прочитах три реда докато станеше 4ч. следобед, захвърлях книгата и тичах пред блока, за да играя с другите. но е малко по-различно, когато порастнеш, защото книгите те обогатяват по всякакъв начин. не е просто до това да твърдиш, че четеш някаква си книга, а наистина да имаш желанието да я прочетеш, да ти бъде интересна, да се потопиш в света й.
жалко е, наистина, че се чете толкова малко. хайде, добре, да оставим настрани българската проза и поезия - да решим за момент, че не се чете заради някакви стереотипи, че съвременните автори на умеят да пишат (което аз не мисля, че е така), да вземем например чуждестранните автори - в класа ми съм виждала, например, да се четат няколко неща - тери пратчет - фантастика, дневниците на вампира/здрач - не знам и аз какъв жанр и ева енслър - чиклит. мисля, че и това са единствените жанрове горе долу, които се четат от младите. без разширение на кръгозора. така де, и аз започнах с чиклит, но последва доста класика, докато стигна до съвременна проза. 
всъщност, човек като се замисли, айде. от името на книгите - майната му! вампири, игри - поне се чете! и това е нещо, дори пък защо не и някакво начало. по-добре е от чалга, цици, компютърни игри и разни други простотии.
от мен това. просто пак някакви разпиляни размишления, дори не съм сигурна, че този пост си струва. успешен ден.:)

от всичко по малко.

събуждам се на 22ри април, 2012, втори международен ден на Земята и ден, в който с фифи правим година и 11 месеца, от слънчевите лъчи на утрото. сега се появиха облаци, но сутринта в 10.30 беше чисто синьо небе, без нито едно петънце по него. 
напоследък така се запалих по кулинария, че дори за първи път си омесих тесто сама, за да направя кифличките на Лина, чиято рецепта получих предния ден. след като започнах от най-лесното - трюфелите, и след това реших да експериментирам и да разнообразя познатата рецепта за макаронена салата, минах през фъч-а на мама и стигнах до спаначените кюфтенца и пълнените домати, определено кулинарията ми е направила голямо впечатление. за последните две години прекарвам свободните минутки в готвене или четене на книги, като второто се случва повече сутрините, отколкото вечер.
като запален начинаещ кулинар си харесах едно списание на BBC, чийто минал брой за великден си купих и много ме очарова - GoodFood. много готини неща има, а и черпя идеи от разни личности в Черешката на тортата по НоваТв.
естествено, тестото не мина без своите моменти, но като за първи път, кифличките се получиха много добре. разнообразието от вкусове не беше кой-знае какво - кренвирши, сирене, филе, кренвирш и сирене, и едва три сладки с къпини, но пък изглеждаха много красиви. тъй като обилно ги намазах с жълтък отгоре, отвън бяха се получили страхотни.
не знам защо готвенето ме грабна, допреди три години не съм забелязвала да изпитвам кой-знае какъв интерес към кулинарията. от една година насам за мен това е нов вид изкуство - да умееш да съчетаваш вкусове и да създаваш красиви неща. почти като архитектурата - от нищо - нещо.
свърших поредната книга, на която отново се бях задържала твърде много време - Разказът на Мурасаки. пепоръчвам, интересна е, аз просто нямам време и затова така бавно прочитам книгите, въпреки че тази си беше дебеличка. взех си от странинната, прашясваща и вече изнемощяла колекция на двете ми баби на село Майстора и Маргарита, защото от много време имам желанието да я прочета, но да си купувам още една книга вече финансово ми е непосилно, след като миналия месец дадох 48 лева само за книги. само за утре съм си запланувала нови две притежания и стига толкова. имам достатъчно запас за поне три месеца напред, но ако излезе някоя оферта за по-евтини книги, няма да я пасувам разбира се.:))
още забавям правенето на татуса си, нямам лирическо вдъхновение, финансово съм притеснена, че за нищо не ми стигат парите и че най-важния ми изпит наближава, а се чувствам сякаш си клатя краката. времето толкова бързо минава, но стига съм говорила за него, че и без това не мога да го впрегна колкото и да ми се иска.
мислех си да направя някакъв дъщерен блог на моя, в който да си записвам кулинарните опити, но като един начинаещ твърде много ме е срам.
днес ще се пробвам да направя табуле, защото ми е много интересна рецептата. 
това засега, че не се знае кога отново ще имам време да си пиша в блога.


п.с. вчера следобед с фифи и компания се върнахме за час и половина към детството, пълнейки балони и торбички с вода, които после хвърляхме през прозореца на междинен етаж от входа към градинката отзад на блока. след като някакви незнайни хора ни направиха забележка, просто прехвърлихме купона в банята. 
доста се измокрих, но си заслужаваше.

книжен отчет едно.

тъкмо свърших мръсна хаванска трилогия - три части, събрани в една, общо близо 500 страници перверзии, алкохолизъм и побоища - типично по моята част. и тъй като съм ненаситна на такива извращения, продължих с Лолита - Набоков.
честно да си призная, Педро Гутиерез се чете много лесно, на един дъх. изразите и думите, които използва, са прости, лесни за усвояване, дори когато съм в час и около мен е пълна гюрлутия. докато Набоков не е така. използва сложни конструкции, с много описания и прекалени детайли, нещо, което аз мразя, защото забравям какво се случва, унесена от някакви петредни описания.
както и да е. продължаваме с Лолита, пък докъдето ни стигнат силите.

любимото ми място. или просто книготека.

тъй като напоследък единственото развлекателно нещо, което мога да правя, е да уча и същевременно единственото нещо, което задължително трябва да правя, е да уча, реших, че ще разнообразя програмата с книги. не съм пипвала книга да чета, откакто зарязах Мръсна хаванска трилогия за учебника по история, немски, физика, математика и какво ли още не. и след като я завърша, реших, че ще започна няколко списъка, които намерих в goodreads, пълни с книги, които все още не съм изнамерила и прочела, и ще си допопълня библиотеката в мозъка ми. 
този път ще отмятам кое съм прочела. hopefully ще стигна и до края. ако нещо не се обърка.
та! списък номер едно, който подробно разгледах, е за най-добрите книги на двадесет и първи век, с единствения проблем, че с някои от тях не съм съгласна - например Здрач? какво му е великото на Здрач или там цялата му поредица? вампирщини, които дори не са забавни, увлекателни или каквото и да е друго определение. anyway, книги от този тип имам твърдото намерение да skip-на. другите, които ще пропусна, са книгите за Хари Потър. достатъчни са ми просто филмите за него.

р.д.! II.

някакво продължение на един списък отпреди време, който бях направила.
...
74. размишления в катраненото буре - джак харт.
75. животът свършване няма - андрей симеонов.
76. вкусът на мечтите - сара алисън алън.
77. секс, наркотици и рокендрол - ерик богосян.
78. че гевара - това на изд. Рива.
! 79. обици и змии - хитоми кенехара.
80. човекът без качества I, II - роберт музил.
81. самота в мрежата - януш леон вишневски.
82. щастие - зюлфно ливанец.
83. животът върху вратата на хладилникът - алис кайпърс.
84. спътник на радикалния мислител 2 - алек попов.
85. кой плаче - саня домазет.
86. животът е театър - о. хенри.
87. безкрайна нощ - мартин ралчевски.
88. дневникът на кати - шон стюард и джонатан вайсман.
89. златната тетрадка - дорис леслинг.
90. детективи алангле - ели маринакиева.
91. никога не ме оставяй - кадзуо ишигуро.
92. къса памет - никола рей.
93. ърбан йога за начинаещи - антон терзиев.
94. на юг от никъде - чарлс буковски.
95. живот с идиот - виктор ерофеев.
96. армагедон в ретроспекция - кърт вонегът.
97. люде, на които не им се отваря парашутът - алекс букарски.
98. инверсия на слабоумието - давид фоенкинос.
99. хепиенд - даниела фишерова.
100. 18% сиво - захари карабашлиев.
101. един ден, някога - даниел стийл.
102. животът е сън и други пиеси - педро калдерон де ла барка.
103. живоговорене - ищван кемен.
104. жената на пясъците - кобо абе.
105. разломи. роман - нанси хюстън.
106. кажи да - елизабет гилбърт.
107. с дъх на канела - никълъс спаркс.
108. последната песен - никълъс спаркс.
109. вкусът към живота - франсоаз саган.
110. последните страници от живота на една жена - валери брюсов.
111. ехо. лирика - инна лиснянская.
112. чемширово дърво - камило хосе села.
113. вой. избрани стихове - алън гинзбърг.
114. уникат. книга със 100 финала - милорад павич.
115. в нощите лунни - сергей есенин.
116. предателства - пени винченци.
117. момичето, което преследваше луната - сара алисън алън.
118. очи от рая - алис сиболд.
119. страната на чудесата за непукисти и краят на света - харуки мураками.
120. един друг живот - вероника денева.
121. душа без покрив - дамян дамянов.
122. всички си тръгват - уенди гера.
123. градове сме, а после пустини - мина стоянова.
124. коко&игор - крис грийнхалч.
125. лятото на неудачниците - галин никифоров.
126. почивка в кома - фредерик бегбеде.
127. романтичният егоист - фредерик бегбеде.
128. 9,99 - фредерик бегбеде.
129. бурени. поезия - биляна атанасова.
130. цитаделата - антоан дьо сент екзюпери.
131. аз, бLогинята - милена фучеджиева.
132. бос хляб - мохамед шукри.
133. изгнанието и царството - албер камю.
134. 
... ще се допълва.(:

counting.

в процес на умножаване на мозъчните клетки.
те създават семейства в главата ми в момента.
по една книга дневно ще ми стигне
да преживея липсата на пари,
и оттам липсата на цигари, които да ме успокояват
психично.

снимка:Zanauardian.

+1.

Alice COULD BE ANYONE.

Alice COULD BE SOMEONE YOU KNOW. 

Alice USES DRUGS. 

With over a million copies in print, Go Ask Alice has become a classic of our time. This powerful real-life diary of a teenager's struggle with the seductive -- often fatal -- world of drugs and addiction tells the truth about drugs in strong and authentic voice. Tough and uncompromising, honest and disturbing -- and even more poignant today -- Go Ask Alice is page-turning and provocative reading.

i want it.

i love you. and you do [not] love me.

2 октомври 1908

Най-болезненото е, че дори не знае, че ме е абсорбирал, понеже той не ме уважава.

Ако ме уважаваше, аз щях да абсорбирам него.

6 октомври

Искам да избягам, искам да избягам.

Възможно ли е по-голямо мъчение?

Съществувам, но не съм себе си!

Аз съм друг... аз съм друг... Другият!

8 октомври

Където той отива, аз отивам, но никога не знам къде той отива...

Неговите екстази са мои, но само той ги притежава.

Неговите идеали са мои идеали, но само той ги съзнава.

Как да се освободя?

12 октомври

Проклетник!

17 октомври

Всичко друго, но не това! Всичко друго, само не това!

..............................

..............................

13 януари 1910

Най-после - успех!

Взех решение.

Ще Го убия нощес... докато Той спи...

..............................

..............................

Лисабон, ноември 1913 

Откъс от Аз, Другият на Марио де Са-Карнейро.(:

 

не ме е страх.

- Спри да пишеш. Кажи ми нещо. Не копче. Не мога да шия дори копчета. Не пиле. Сега е зима, отдавна птиците отлетяха на юг. Кажи ми друго нещо. Не, знам, че ме обичаш. И това го знам, макар че не съм свръх прелестна. Но и така да е, не ми го казвай повече. Спри да пишеш. Нека да си поприказваме. За какво ли? Ами например за семейство Димитрови. Да, знам, че не те интересуват. Да, да, знам, че не ги познаваш…и аз никога не съм ги виждала.

Но колко ще е интересно да си поприказваме за бъдещата госпожица Димитрова, за която сигурно вчера се е разбрало, че ще се появи на есен. Били й подарил писалката си, с която не спираш да пишеш? Да, знам, че е професионална, “parker”, нали? Жалко, мислех, че не си толкова себичен. Не се оправдавай, че няма да има нужда едно бебе от нея.

Ти просто живееш, за да пишеш. Не ти се иска и другите да поживеят малко. Жалко, мислех, че ме обичаш. Сега какво ще правя сама? При кой да отида, за да потърся помощ? Струва ми се страшно да издържа на всичко сама. Отново ли пишеш онзи любовен роман? Най-накрая не самоубили нещастната изоставена жена, която беше трудна? Не си ли още? Няма въобще да я убиваш? Радвам се, може би така и трябва. Всичко с хепиенд ли ще завърши? Стой! Не ми казвай.

Ще позная…Познах ли? Страхотно. И аз така исках. Трябва да има една загадъчност, една незавършеност и неизвестност. Почети ми малко, щом не ти се приказва с мен. Не, моля те, не започвай така банално. Не ти отива. Тук не бива да има точка, по-скоро многоточие. Не спирай, не ми се сърди. Добре, ще спра, не исках да те критикувам и обиждам, а да съм искрена. Нищо не разбирам ли? Хубаво, съгласна съм. А тя момче или момиче ще роди? Близнаци! Добре си го измислил.

Трябва да има деца. Обичам ги. Не, страх ме е от тях. Не, аз съм дете. Моля те, кажи ми, че съм жена. Благодаря ти, поуспокоих се. Малко съм нервна. Не, не си прав, няма всичко да се оправи. Кой ще го оправи? Къде е редът и хармонията в семейството ни? В самите нас ли? Защо ли пак си прав. Нека си поприказваме. Спри да пишеш. Кажи ми нещо. Не, престани само ти да говориш. Задушавам се. Най-накрая искам и аз да кажа нещо. От твоите бръщолевения не остана време и аз да кажа нещичко. Стига си ми говорил. Стига си ми натяквал, че ме мразиш. Знам си го. Не, не се оправдавай, че можеш и да ме обичаш.

Ти още нищо не знаеш за мен. И какво като се познаваме седем години? Ти не обичаш това, което е вътре в мен, моята дълбина същност, душата ми. Ти обичаш това, което виждаш и чувстваш, но това, което още не си проумял и което не би искал да проумееш, него не обичаш, то ти е чуждо и страшно. Защо се страхуваш от нещо толкова беззащитно и добро? Това съм аз, не разбираш ли? Осъзнаваш ли сега колко те обичам? За теб е всичко това. Разбираш ли ме? Нищо не разбираш. Какво казваш? Не те чувам.

Толкова си далеч от мен. Не ми говори, че сме близки, че сме едно цяло като мъж и жена, че сме се слели в едно. Ти не разбираш смисъла на тези банални и “само на теория” за теб схващания. Ти не оставяш да се доизкажа. Пишеш ли пишеш. Не разбираш ли, заел си цялото пространство. Остави мъничко и за мен. Остави даже и още малко. Не чуваш ли, светът те моли за това. Отвори сърцето си и ще успееш. Ти си добър човек. Можеш. Вярвам в теб. И ти повярвай в него.

Творбата ти е напълно завършена.

- Константин Гаврилович, извинете, че ви прекъсвам писането, но дойдох да ви оповестя, че съм бременна…

Чайка,. Чехов.

(via Public Republic )

i do.

Rules of the game: grab the book nearest you. Right now.
* Turn to page 56.
* Find the fifth sentence.

* Don't dig for your favorite book, the coolest, the most intellectual. Use the CLOSEST book....

● Пристъпят тържествено, очите им са кадифени, но закоравели от липса на любов, прическите им - сребристи, синкави, лакирани като безбройните корони, които Дядо Коледа раздаде снощи точно в полунощ.

Ана-Не.(: 

р.д.!

1.Усмивка почти - Франсоаз Саган

2.Няколкото живота на Пипа Лий - Ребека Милър

3.Богът на дребните неща - Арундати Рой

4.Самота в мрежата - Януш Леон Вишневски

5.Животът пред теб - Ромен Гари

6.Галапагос - Кърт Вонегът

7.Последни истории - Олга Токачук

8.Дъщерята на Якудза - Шоко Тендо

9.Безвремие - Фабрис Лардро

10.Обикновена екзекуция - Марк Дюген

11.Лейди Карнавал - Иржи Кратохвил

12.Берлинските тополи - Анне Б. Рагде

13.Още въздух - Джордж Оруел

14.По слънчевата страна на улицата - Дина Рубина

15.Всичко се променя - Джонатан Тропър

16.На юг от никъде - Чарлс Буковски

17.Моята измислена страна - Исабел Алиенде

18.По пътя на светлината - Киран Десаи

19.Роман с кокаин - М.Агеев

20.Ужасно силно и адски близо - Джонатан Сафран Фроер

21.Далече и отвъд - Себастиан Бари

22.Позор - Дж. М. Кутси

23.Гласът на планината - Кавабата Ясунари

24.Холивуд или звездни дебюти - Аманда Робърт, Ритана Хопър

25.В ден като този - Петер Щам

26.Хотел 'Хонолулу' - Пол Тери

27.На юг от границата, на запад от слънцето - Харуки Мураками

28.Време за бягство - Марлис Мелтън

29.U.V. - Серж Жонкур

30.Сняг в Хавана. Изповедта на едно кубинско момиче - Карлос Ейре

31.Дарбата на Гейбриъл - Ханиф Курейши

32.Жени - Чарлс Буковски

33.Параграф 22 - Джоузеф Хелър

34.Залезът.Продължение на Параграф 22 - Дж. Хелър

35.Кралят на Хавана - Педро Хуан Гутиерес

36.Една твоя дума - Елвира Линдо

37.Алегро(ма;-) нон тропо - Карло М. Чипола

38.Бонбонени обувки - Джоан Харис

39.Децата на свободата - Марк Леви

40.Светът и човекоядците - Даниел пенак

41.Американски психар - Брет Ийсън Елис

42.Клубът на тузарите - Сеския Ноорт

43.Случайността - Али Смит

44.Юдит - Миро Гавран

45.За любOFFта - Океана Робски

46.27 момичета за 7 дни - Алекс Брадли

47.Габриела, карамфил и канела - Жорж Амаду

48.111 правила във Facebook - Максим Бехар

49.Ева Перон - Джоана Спенсър

50.Мъже, пари и шоколад - Мена ван Праг

51.Da Capo[Започни отначало] - Александрина Пендачанска

52.Накъде, човече? - Кубрат Томов

53.Законът на Мърфи наопаки 1/2/3/4 книга - Жюстин Томс, борис Минчев

54.Майка - Тома Марков

55.Уроци по грим  и горчив шоколад - Красимира Стоева

56.Or She Dies - Gregg Hurwitz

57.Scar Tissue - Antony Kiedis & Larry Sloman

58.Lipstick Jungle - Candace Bushnell

59.Тетрадката - Никълъс Спаркс

60.Пиеси - Жан-Пол Сартр

61.Точки.Поезия - Жан Портанте

62.СуперНеудачница - Даря Калинина

63.The Real Life of Sebastian Knight - Владимир Набоков

64.Апокалипсисът е дело лично. Разкази - Николай Фенерски

65.Исус ми прати sms - Иво Георгиев

66.Мигове н кибритена кутийка.Поезия - Поли Муканова

67.Отвъд килера - Уилям Уортън

68.Дон Жуан де ла Манча - Роберт Менасе

69.Страх от оскърбление - Марина Цветанова

70.The Piano Teacher - Janice Y. K. Lee

71.Junky - William S. Burroughs

72.Долината на куклите - Джаклин Сюзън

73.Мръсни номера преди закуска - Мариан Кийс

Всички ги има в Хелкон. Направих справка. :D 

Така че да е по-лесно да се намери подарък за рожденния ми ден. Услужлива съм, да.(: 

капки.

Съвсем в началото ми липсваха думи. Не се решавах да му продумам, освен в мрака на нашата спалня, в прохладата на леглото. Не беше бъбрив човек. Обаче от нощта, в която ме направи своя, никога не пропусна да ми каже 'добро утро' и 'лека нощ'. Сигурна съм, че измисляше тези думи за мен и доближаваше ухо към устните ми, за да не се измъчвам с отговора. Съвсем тихичко прошепвах 'добро утро' и 'лека нощ', по-скоро като пожелания, отколкото като думи. Той ме чуваше със сърцето си. Гърдите му се идзуваха от бурен вятър, от ураган, който пламенната му мъжка сила развихряше и в мен. Сигурна съм, че да не бяха здравите му пригръдки, бих се пръснала на хиляди частици плът от радост. Само че той не желаеше опустошението ми. А напротив: целта му бе моята цялост. Това неповторимо единство, което превръща жената в резервоар на живота.


Глава 11. Ана-не. Агустин Гомес-Аркос.