понеже обожавам чаши. могат да бъдат във всякакви форми и могат да събират всичко. един обяд може да се събере в една чаша. едно сутрешно кафе също. важната закуска за един малчуган и млякото му с какао също се побират. харесвам, когато чашите са оригинални и интересни, или просто безкрайно красиви. имам си цяла колекция. майка ми е по стъклените чаши - имаме всякакви на кока кола от всевъзможните им игри. имаме и според типа алкохол, който ще се сипва в чашата. моите чаени и кафени чаши пък са големи, в странни форми и с интересни шарки. на снимката е една от любимите ми - простичка, но създава настроение сутрин.
ще започна нова книга, повелителят на мухите нещо не ме грабна. предположих, че ще е така, но бях решила да й дам шанс сама да ми докаже, че ще ми е безинтересна. по принцип, не мисля, че книгата задължително трябва да те грабне от началото. всеки път, когато започна нова книга, началото винаги ми се струва глупаво в сравнение с предишната книга, която съм прочела, но когато продължа по-нататък вече съм с друго мнение. на тази й четох резюмета в гуудрийдс и честно казано, останах със смесени чувства. все още не съм стигнала до частта с брутализма, не знам и как точно са представени тия ужасни сцени, но нещо не ми е много интересно да чета за деца, заклещени на остров, които явно в последствие започват да се убиват едни други. или нещо от този сорт.
следващата ми книга ще е с притчи за щастие. :)







