безвремие.

Тук си прав.

Аз :
-млада
-горда
-ентусиазирана
-прелестна в съществуването си
-луда до границата 
-силна-на думи, слаба-на действия
-чувствителна въпреки всичките ти лъжи
-вярваща в чудесата-където и да са те
-ароматна.

Ти :
-крадец на мечти
-подпалвач на души
-самопродажник
-неспособен да обича както другите обичат теб
-самонадеян
-прекрасен с детинската си същност
-дивак
-твърде добър в неверието си.


Мечтите, които имам биват потъпквани от ужасната ти способност да унищожаваш всичко, което наистина обичам и на което се надявам. Въпреки всичко те обичам толкова много, че почти забравям гнусните ти недостатъци. Вярвай ми в това, че си единствен за мен. Знам, че ти е трудно.. ти никога не ми вярваш, но поне се опитай. 
Накарах те да ме опознаеш, за да можеш да се приближиш по натурално до мен и да ме почувстваш такава, каквато съм. The only thing you did беше да се отдръпнеш от мен. 
Което беше главната ти грешка. Не мисля, че това е пропиляно време. Всички тези дни, когато съм се притеснявала за теб, са просто дни на отчаяние, което няма къде да отиде. Затова отива към теб.
Кого лъжем? Така е. Просто ме е грижа. Но ти дори не се опитваш. Не се поправяш. Не се вглеждаш. Не правиш нищо. Освен да ме нараняваш.
Все пак, ... в това си най-добър. Ако не в това, то в какво ?
Когато се видяхме, не посмях да те погледна. Страхувах се, че когато се вгледам в очите ти ще видя съвсем различен човек. Както стана. Потоците на радостта, през които виждах света по-чист и приветлив, не бяха твоите очи, а очите на напълно непознат.
Вярваш ли ми, че бих опознала, отново, и този непознат? Вярваш ли ми, че бих стояла, отново, до него през всеки тежък момент на слабост? Вярваш ли ми, че иронията на съдбата ни събра, отново, и аз не искам да ме пускаш да си отида? Вярваш ли ми, че съм толкова отчаяна за теб, присъствието, уханието, очите, носа, .. всичко твое, отново,  толкова ми липсва, че бих го нарисувала, за да стои вечно до мен? 
Вярваш ли ми .. ?!