here's the thing ...

Вдигнах ръце. Колко трудно движа мускулите си вече. Последните ми сили. Знам го.
Намръщи се. Какво очакваш?
Боли ли те, когато ме гледаш? А поглеждаш ли ме изобщо?
Не мисли, че стигнах дотук заради теб. Нищо подобно. Сама си проправих път. Не си ми нужен.
Опитах се. Съжалявам. Прав си. Ти беше. Няма значение вече. 
Поглеждам през прозореца. Ято птици прелетяха пред мен. Бяха толкова красиви. Те са свободни. Иска ми се да съм на тяхно място.
Оттук хората ми изглеждат малки. Толкова съм на високо. Не ми стига. 
Също толкова, колкото теб. Наистина. Не те намирам. Кажи ми, къде си?

***

Опитах се да ти подскажа. 
Казах ти. Но не ме послуша.
Толкова си упорита. You're like a pain in the ass.
Питаш ме защо го казвам. За да го чуеш.
Изморен съм. Знам, че ти също.
Продължаваш да ме притискаш. Защо си толкова досадна?
Истината боли. Научи се да си по-силна. 
Друг път ще дойда. Днес не ми е ден. Знаеш.
Шоколадът е по-красив през витрината на магазина. Отколкото в ръцете ми. И ти.. така е.
Напомняш ми на шоколада от магазина, който видях онзи ден.
Защо гледаш птиците? Гледай мен. Ще се почувстваш по-добре.
Греша?! Не е вярно. Прав съм.
Не се крия. Ти просто не ме търсиш.