отново сама.
писна ми от дълбоките ями.
от шума на счупеното ми сърце.
повярвах и пак в бях в грешка.
сама се залъгвам.
беше толкова прекрасно.
бях щастлива.
бях обичана.
съсипана съм.
тежко понасям дори и най-малкото.(някой каза.)
а това не беше малко.
сякаш хората те тъпчат нарочно.
а ти живееш и търпиш.
вярваш на всеки. накрая всеки те предава.
всеки те наранява.
и се чудиш на кой да вярваш.
разтапяш се от неговите думи.
накрая умираш от същите тези думи.
отново ще пиша за никой.
писма до пространството.
отново ще гледам влябените. а аз ще съм сама.
бонбоните стоят .
но вкусът от устата ми изчезна. нямам желание да дишам.
до някой друг ден
ще очаквам да се оправя.
но сега. съм съсипана.
от самата мен
и ще трябва отново
да събирам себе си от пода.
да се градя. и подреждам.
да нагласям частиците заедно.
това е поредната пукнатина в сърцето ми.
имам хиляди такива.
щото съм наивна.
тишината лекува ли?. незнам накъде да погледна.
боли ме.
*до него: остави ме. сама с болката ми. изживявам си го.
ОСТАВИ МЕ.! мразя те.





Няма коментари:
Публикуване на коментар