някъв ден. някви хора. някви мисли. + мен.

чувствам се глупаво.
някак си нещо страшно ме човърка отвътре. виновна съм, признавам. когато се науча да правя нещата както трябва, вече сигурно няма да се чувствам така.
силно се надявам да не приличам на емо, което споделя депресиращите си мисли в онлайн дневник. да.
имам нужда да се махна от всичко и всички. въпреки че знам, че когато се върна, ще е все същото, а ежедневието ще ме бие по главата всеки божи ден със звъненето на будилника на телефона ми.
и глупакът, който допреди време ме 'обичаше' силно допринася в цялата изключително тегава ситуация като просто прекъсва всякаквите си връзки с мен. за което ми иде да му строша главицата, но .. съм дама.

ако някой чете, извинявам се. но имам нужда да го напиша без блогът ми да ми отвръща обратно каквото и да е... - просто да ме слуша.