“If I could reach up and hold a star for every time you've made me smile, the entire evening sky would be in the palm of my hand.”
незнам дали начинът е да те мразя.
или просто да те обичам.
всякак ме нараняваш. просто го можеш. правиш го.
умееш го,. по дяволите.. каква дарба.
вярвам, че не знаеш какво изпускаш.
вярвам също, че някой ден ще съжаляваш, че не ме обикна.
и най-вече вярвам, че отсега нататък всяко друго момиче, с което си, ще сравняваш с мен
и малко по малко ще осъзнаваш колко много си загубил.
в ушите ми - U2.
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 4.0 International License.
Текстовете в този блог са лицензирани от съответния лиценз CC, от който следва, че всяко тяхно разпространение е забранено, без съгласието на автора. Детайли за контакт могат да бъдат намерени в моя Google+ профил, линк по-горе.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
'' ...вярвам също, че някой ден ще съжаляваш, че не ме обикна... ''
ОтговорИзтриванеСъгласна. (:
Ам, аз, таковата, до сега се скатавах и не коментирах //може би остатъци от операцията ми от срам, не знам//, но , ох, страхотна си. Това, което пишеш е страхотно, а пък чувството от този пост ми е толкова познато, толкова сегашно за мен, че хъх, плашешто е.
ОтговорИзтриванеВсъщност, това което бях тръгнала да ти казвам е, че пишеш прелестно, увлекателно, занимателно, красиво, чувствено, истински.
Ами да, това е от мен, за сега. Най-вероятно скоро пак ще напиша някой коментар, ако нямаш нищо против.
Аз съм Стаси и ти пращам мечки по въздоха и водата.
п.п. Наистина може да съжалява, че не те е обикнал.
благодаря.
ОтговорИзтриваненикога не съм очаквала, че толкова много ще ми се хареса творчеството на някого.:D но пък съм много щастлива, че е така.(:
аз съм, хм. Кони.(; *мечка*