тук,
на пода,
чувам сърцето си.
как тупти,
какво ми говори.
тук,
на земята,
се стичат сълзите ми.
аз не плача,
защото ме боли.
не плача,
защото съм загубила нещо.
или някой.
плача,
защото нямам за кого.
хиляди сърца се разбиват.
късно вечер.
тихо.
никой не разбра.
слънцето озари лицата.
докато се усетим..
стана зима.
покриха се
под лекия, натрупал
снежец.
не проговориха.
докато не напъпиха клонките.
един детски глас
се чува в далечината.
смях.
ехти в учите ми.
крия се под
дебелите стъкла на
слънчевите си очила.
така не виждам света.
и той не вижда мен.
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 4.0 International License.
Текстовете в този блог са лицензирани от съответния лиценз CC, от който следва, че всяко тяхно разпространение е забранено, без съгласието на автора. Детайли за контакт могат да бъдат намерени в моя Google+ профил, линк по-горе.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
'' ... хиляди сърца се разбиват.
ОтговорИзтриванекъсно вечер.
тихо.
никой не разбра...''
Никой, никога не разбира май ...