петпетпетпетпетпетпетпетпетпетНАЙСет.

ако някога случайно се запиташ защо дойдох при теб, защо избрах теб, защо нахлух точно в твоя живот, защо разруших точно твоето сърце, защо маркирах точно тази област от съзнанието ти като моя, защо прекрачих всички граници в ума ти, защо измъчих така жалко душата ти, се сети за първият път, когато ме видя да плача. за първата топла сълза, която падна от навлажненото ми око. за първото хлипане, което чу, когато плачех. за странната ми физиономия, която правя, когато се разцивря. за меланхолията в стаята, за лилавите пердета, които прогорих с цигара преди две години, за моята котка, която страшно те мразеше, за пералнята, която упорито шумеше и за дъжда, който се проливаше навън. там имаше една лампа, през която всеки ден минавахме, докато ти ме изпращаше към вкъщи. спомням си лампата много по-добре отколкото си спомням чертите на лицето ти, които впоследствие силно намразих. и без това ми беше писнало, стаята беше твърде малка, топлината беше адска, целувките ти ме прогаряха, а желанието да ти ударя шамар се блъскаше в стените на главата ми.
живей си далеч.(: