на 154тия км:
асфалтът блещука от жаркото слънце. слънчогледите спокойно спят, свели своите глави. километрите се отброяват, а в главата ми ехти музика.
на 57мия км:
преброих 82 коли за последните 1-2км. време е да опиша обстановката. аз и още 4 жени. една - на възраст, с розова чанта. втора - къса коса, червени грозни обувки и две нетолкова хващащи окото, едната от които най-вероятно студентка. току що минахме през тунела. имам чувството, че вали. пишка ми се. скука.
на 54тия км:
пишка ми се още повече. до ихтиман съм. бавно, но славно пътувам, а температурата все повече пада. часът е осем без десет. мразя тази част от магистралата - самотна е и е еднообразна. въпреки това - доста зелена.
п.с. май вали. пак имам това чувство.
на 48мия км:
температурата спадна на 21 градуса. шибано време. стъмва се. не виждам залеза, защото слънцето е срамежливо и се крие зад едни облаци. въпреки всичко светлината, която пада, е невероятна.
2км:
познатите ханчета. лампите. гнездото на щъркелите. поста на полицията. ЗДРАВЕЙ СОФИЯ.^^
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 4.0 International License.
Текстовете в този блог са лицензирани от съответния лиценз CC, от който следва, че всяко тяхно разпространение е забранено, без съгласието на автора. Детайли за контакт могат да бъдат намерени в моя Google+ профил, линк по-горе.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар