стара, скъсана обувка.

бавно се губя между редовете,
между дрехите ти,
взирам се в книгите по рафтовете,
чувам сълзите си,
топли, тежки.
смея се,
премрежвам поглед.
забравям.
виждам замъглено
една друга версия на себе си,
в отражението на някакво огледало.
не ми харесва.
не искам да ми харесва.
отпивам.
но всъщност пия нищо.
опитвам се да оправя кашата в главата си,
някаква блъсканица,
пълна бъркотия.
подреждам мисли,
пренареждам думи.
искам да избягам.
далеч.
мразя тази реалност.
мразя всичко в нея.
толкова е безмислена,
сива, скучна.
като стара, скъсана обувка.
погледнах през прозореца
и се запитах:
къде отиде живота ми?