и честно казано не знам какво да напиша.
главата ми е празна.
като полето в левски-г.
липсва едно хубаво, топло
коледно настроение.
липсва и обилният снеговалеж,
който по принцип задръства софия
и всичко се побърква, сякаш е паднала бомба.
да не говорим,
че ми липсва настроение като цяло.
липсват ми и сили,
с които да правя каквото и да е,
и да гледам когото и да е.
досега денят ми се дели
на точно две -
усмивки,
и сълзи.
получих седмата си роза,
този път грижливо опакована
и направена като букетче.
кали ми пише -
полужива, полупияна.
мразя паузите в живота ми.
защо не може просто да върви с пълни обороти?
нека спра да се наслаждавам твърде много
и твърде дълго на всичко.
нека нямам време да дишам,
да се вглеждам.
докато ям бадеми,
си мисля как няма смисъл
да се стряскам и панирам за някои неща.
изплювам бадема и си казвам:
а от какво, по дяволите,
всъщност се страхуваш ?!
димът от цигарата ми
бавно прогаря мислите в главата ми.
гасне, вятъра я разпалва.
издишам, главата ми се изчиства.
мисля само за теб.
дърпам пак.
издишам дима на тънка, права струйка.
усещам как с дима,
излизат и мислите ми за всичко.
единственото в мозъка ми сега,
е само пепелта, която остана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар