миналото е способно
да ме отвращава.
да ме спира.
да ме отказва.
да ме наглася.
понякога
ми се иска да съм сфера.
и да не допускам до себе си
никой.
отказвам се от страховете си.
вземете ми ги.
не ги искам.
но страха да не бъда наранена
си стои постоянно,
там някъде, в сърцето ми.
и него ми вземете.
позволявам ви да ми вземете
всичко.
не ми оставяйте нищо.
нека съм гола.
нека съм нищо.
стигна ли до дъното,
има два варианта -
да ми даде сили да се изкача
обратно нагоре,
или да не ми даде сили,
и дъното да стане мой дом.
искам да изкрещя,
че мразя всичко около себе си.
да го викам от някоя скала,
за да ме чуе вятъра,
дърветата, слънцето и
вие.
миналото ме
отдалечава от всички,
които чувствам близо.
изпитвам желание
да блъскам главата си
в стената толкова много,
че когато нямам и капчица кръв
останала,
да се разбия на пода,
жадна за живот
и да се сбогувам не само с миналото,
но и с настоящето.
това ще е момента,
когато ще почувствам
криле,
свобода,
ще напира силно,
но аз ще лежа.
безсилна.
безжизнена.
докато хората не станат
малки,
още по-малки,
все по-малки.
и накрая не изчезнат в безкрайността
на непознатото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар