приспивна песен.

докато бях в тролея се загледах в отражението си в прозореца. окото ми беше почти насълзено, а чертите ми бяха чужди. лицето ми се губеше в зелената светлина от светофара. все повече се губи от всички улични лампи и светофари. софия вечер е разноцветна, красива, нова. както лицето ми късно през нощта.
иска ми се тези мръсни прозорци да са прозорците на единица тролей. иска ми се тези спирки да са на път за левски-г. не искам да си представям, че всъщност е така, за да не изпитам поредното разочарование, когато сляза на спирката на същото това ДКЦ. и това да не е в твоя квартал. това да не е твоята спирка. това да не е твоят дом.
нашият дом.