вижте тези дървета,
колко прекрасно се раззеленяват.
оцветяват се.
ощастливяват ме.
усещам мириса на пролет.
навсякъде около мен.
тревичката
се мърда на вълнички
от вятъра.
това ме натъжава.
очите ми се насълзяват.
най-отзад на 76,
облегната на теб,
оглеждам всичко, което подминава автобуса.
сгради, улици, лица.
заглеждам се в мъжа пред мен,
явно строител,
панталоните му са мръсни, с боя,
как гризе ноктите си.
погнусявам се от ниската култура на
средностатистическия българин.
не знам за какво мисля.
в един момент забравям да мисля.
ума ми..
сякаш току що се е изпразнил
след мощна ерекция.
изморявам се от гледката навън.
слънцето ме напича,
и гушната в теб,
очите ми се затварят.
представям си големи зелени поляни,
аз тичам,
падам, ставам.
около нас има полски цветя.
ти взе един мак
и го закичи в косата ми.
аз съм полско цвете.
вирея където си искам.
когато си искам.
аз съм свободна.
II.
гледам хората,
които минават покрай нас,
и всичко ми е безкрайно чуждо.
поглеждам теб
и в очите ти
съзирам моят дом.
уюта на нещо познато.
на нещо мое.
Няма коментари:
Публикуване на коментар