пробвам се да
изпразня съзнанието си.
още един ден и нощ,
прекарани в потене и
кошмари.
не бях на себе си през нито една секунда.
дори водата, която поглъщах през нощта,
не се чувстваше - минаваше през устата ми,
през гърлото, надолу по канала и някъде се губеше, но
без вкус.
без нищо.
всеки път,
подхвана ли го това занимание,
и после съм тотална развалина,
душевно, физически.
искам е много често срещана дума.
всеки може да иска.
когато в ежедневната реч
разговорът опре до искане -
всеки иска.
коли, пари, телефон, храна, гримове, дрехи.
е какво давате,
че сте взели да искате?
бъдете щедри към себе си.
запазете си недохраненото достойнство.
оронвано оттук - оттам,
и вече поолющено отстрани.
вземете се в ръце,
крака,
очи.
бъдете малко по-представителни в
исканията си.
животът не е толкова прост.
това е просто затишие пред буря.
пс. мм. желирани бонбони !






Няма коментари:
Публикуване на коментар