лилаво. (като люляка)

обичам зелени, ароматни дървета. през пролетта. мирисът на ново, а след пролетен дъжд - на чисто. всичко те кара, самата пролетна атмосфера, или да излезеш навън и да се радваш на слънцето (ако има такова), или да поседнеш у дома с чаша чай в ръка и да прочетеш някоя книга (в моя случай - 'да изям' една книга :D). тези дни си мисля за самотата. тема номер едно в главата ми е само тя. като главен герой, като второстепенен, просто самота. 
люляци. 
люляцилюляцилюляци.
понякога ми се струва, че животът минава хаотично. бавно. сиво и скучно. и през цялото това време - аз съм сама. физически - не, но душевно - да. сама съм със себе си, с мислите си, в собствения си свят. самозатварям се и мисля. постоянно мисля. времето ми пречи да се радвам на всичко около мен. то и всъщност в последно време няма кой знае на какво, де. все същите неща. 


точно в този момент
нямам ни най-малка идея
какво искам.
може би една буря 
и много, много дъжд.