не.

оставям на дъжда да отмие всичко от мен.
единственото, за което мисля,
са падащите капки и
предстоящото море.
всичко друго се губи в хоризонта
и престава да ме засяга.

п.с. прочетох 'любов' на елиф шафак и съвсем случайно, два дена по-късно, в книжарницата намерих друга книга, разказваща за Руми и Шамс, но като че ли историята ми се стори по-странна и по-различна. може и да си я купя, ще видим.:)

not fair.

защо е нужно моят свят толкова много да прилича на затвор? защо ми се налага да изсмуквам и най-малката капка свобода през пръстите си? защо се чувствам виновна, когато не съм...
направо ми е писнало от едни и същи въпроси, които да ми се въртят в главата всеки ден. всички обясняват как не трябва да съм толкова негативна и как една усмивка на лицето ми щяла да подобри много неща. аз пък ще ви кажа, че много ви знаят устите.
нормално човешко чувство е, когато си лишен от нещо, което другите получават ежедневно, да изпитваш чувство на... хм, нека кажем раздразнение. абе да, глупости - омраза! не мразя хората, напротив, но понякога то просто...
крещи ми се, а това около гръдния ми кош ме задушава всеки ден все повече от предишния, всичко е борба за въздух, нищо повече. 
ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа. i'm sick of this. дори и да не ми се заминава в чужбина, и дори и там да не получа толкова добро образование по специалността, която съм си избрала, предпочитам да замина, защото ще бъда свободна. нямам предвид, че не обичам да бъда със семейството си, не ме разбирайте погрешно. даже напротив, приятно ми е, но в многото моменти, когато не са ми позволени неща, които а) се позволяват на 99,9% от моите съученици на моята възраст и познати на възраст поне 3 години под моята и б) са нормални за един вече навършил 18 години, с мозък, който използва по предназначение човек, малко множко ми се събира, duuh.
its not fair, ама на кой му пука.. ей тва е.


пс. само не ми казвайте, че живота не бил честен по принцип, защото ще ви застрелям със саксия в главата. това е нещо, което ежедневно се доказва навсякъде.

spring showers.2

кафе и дъжд.
мрачно време.
искам да остана сама,
да оставя дъжда да
отмие мислите от главата ми,
да пречисти душата ми.
искам днес 
да бъда сама.


пс. късмет на фифи, който днес ще кара първия пробен за СУ.^^

пролетни дъждове.

любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. любовта никога не отпада;

tired.

край на срока.
уморени очи.
изтръпнали крака.
мокра коса.
история под ръка.
а в главата ми хипопотами играят
кючек,
и всичко ме боли.

просто ден.

есента официално дойде. не само почука на вратата, ами направо си връхлетя вътре с гръм и трясък. заедно с дъжда, студеното време, с температури понижаващи се с всеки изминал ден, посготвяйки те за зимните студенини, забравянето на чадъри, златистите, червени и оранжеви оттенъци по земята и сивото, безизразно небе. which makes me feel sad also, защото периода есен-зима и малка част от пролетта, просто докато се адаптирам, взима всяка моя усмивка и я смазва с крак, после плюе по нея и я зарязва смачкана на пътя. общо взето, есента и зимата ме депресират, а после докато вляза отново в крак с по-топличкото време то е вече станало лято. и отново се връщаме на саднатия ми периодец.
днес бях в хеликон. обиколих всяка една редица обстойно, за да имам представа за новостите из литературата, стигайки до втория етаж, където фифи се залепи за някаква човешка анатомия, а аз продължих да ровичкам, докато не стигнах архитектурния раздел и намерих гауди. след което имах известен период на У А У и отново се върнах към реалния ми живот, в който държах в ръка всъщност книгата, която си и купих - Мръсна мексиканска трилогия. нищо, че в момента съм на Сбъркан на Уилям Бъроуз. трябваше първо да прочета Дрога, за да ми е мааалко по-ясно всичко. не, че в Сбъркан не ти става ясно, че той е всъщност гей, и че живее в мексико, но е всъщност американец, и че в мексико всички мексиканци взаимно се избиват, когато нямаш просто кибрит, за да дадеш на нуждаещия се, за да запали цигарата си. та така.
едно такова странно ми е, че отново се разхождам по коридорите на училище, че стоя на чиновете и изписвам сто листа план по физика с пълните определения на всичко, че все още чета книги в часовете, вместо да внимавам. че класа ми е отново цял, събран, готов за още една година в тази сграда.
до другата година, когато всичко ще е много по-различно.


п.с. държавен изпит по история е окончателният ми избор. ще се стягат гъзове и ще се изяждат конспекти по история.
дъждовна, но цяла:

the channel's out.

твърде много време мина
от последния ми пост.
някак си самите думи ми се губят.
заставам пред бялото поле, където трябва да пиша,
а в главата ми - нищо.


може би е, защото се разболявам.
то в това време ... как да не се.):
и тъй като съм в творческа пауза, 
ще постна цитат от книжлето, което чета.

Той на верандата - сам. Тръгни с мен, ще те заведа на друго място, далече, където никой няма да ни намери, където ще останем колкото искаме, ще изгрява и ще залязва слънцето само за нас. Ще те заведа в една къща с големи прозорци, с голяма тераса.  Чува думите му.   Тръгва си.    Той остава сам.,

пс. едно безразлично ми е.
студено.
мрачно.
самотно.
и най-вече - мълчаливо време.

 

лилаво. (като люляка)

обичам зелени, ароматни дървета. през пролетта. мирисът на ново, а след пролетен дъжд - на чисто. всичко те кара, самата пролетна атмосфера, или да излезеш навън и да се радваш на слънцето (ако има такова), или да поседнеш у дома с чаша чай в ръка и да прочетеш някоя книга (в моя случай - 'да изям' една книга :D). тези дни си мисля за самотата. тема номер едно в главата ми е само тя. като главен герой, като второстепенен, просто самота. 
люляци. 
люляцилюляцилюляци.
понякога ми се струва, че животът минава хаотично. бавно. сиво и скучно. и през цялото това време - аз съм сама. физически - не, но душевно - да. сама съм със себе си, с мислите си, в собствения си свят. самозатварям се и мисля. постоянно мисля. времето ми пречи да се радвам на всичко около мен. то и всъщност в последно време няма кой знае на какво, де. все същите неща. 


точно в този момент
нямам ни най-малка идея
какво искам.
може би една буря 
и много, много дъжд.

прокапах се.

дъждовното време
е тъжно време,
самотно време.
докато гледам как падат дъждовните капки
си мисля: плаче ми се.
от всичко,
от всеки,
наоколо няма никой,
аз съм сама в себе си,
в света си,
и плача.
за времето,
за загубеното време,
за миговете, 
загубените мигове,
за приятелите,
загубените приятели,
за истините,
загубените истини.
за нас -
загубените нас.

пс. една чудесна песен за това време:
Adele - Someone like you.

heavy.

дъждът ме депресира.
толкова съм потънала в себе си тези дни.
почти не мога да мисля.
зарината съм в неправилни глаголи в немския,
задачи по геометрия,
доклади за АЕЦ,
и четири жанра в литературата.
новата книжка има да ме чака.
скоро няма да съм особено свободна.
как ми се иска да завали силен дъжд
и ти да си при мен.
да легнем заедно и да заспим,
под звуците от ударите на капките дъжд 
по перваза.
малко преди да се събудиш,
ще стана и ще направя две чаши
топло какао, 
които ще те чакат до главата ти,
когато отвориш очи от аромата на какао.
в главата ми е една
неописуема каша.
мисля за поне 10 неща едновременно,
и с това си забравих очилата в училище.
чудесно.
още малко ще си блъскам главата и после
край.


пс. обичам мириса на току що паднал дъжд. 
а улиците изглеждат доста привлекателно,
има нещо странно в тях,
точно след като е валяло.

днес - няма други дни.

животът ме смазва.
с всеки изминал ден.
сивото ежедневие ме стяга.


и вали.

чаши, пълни с любовта ми.

тъмно утро.
тъжно. сиво.
дъждовно.
сядаме на по чаша топъл чай,
говорим.
не те чувам.
говори ми.
по-силно.
дъжда те заглушава.
тежък дъжд.
есенен дъжд.
самота.
есента води тъгата.
малка депресия по това време
всяка година.
... ами, есен е.
утре се загледай в окапалите в парка листа.
и ми кажи, че ме обичаш.


снимка:bittersea.