направо ми е писнало от едни и същи въпроси, които да ми се въртят в главата всеки ден. всички обясняват как не трябва да съм толкова негативна и как една усмивка на лицето ми щяла да подобри много неща. аз пък ще ви кажа, че много ви знаят устите.
нормално човешко чувство е, когато си лишен от нещо, което другите получават ежедневно, да изпитваш чувство на... хм, нека кажем раздразнение. абе да, глупости - омраза! не мразя хората, напротив, но понякога то просто...
крещи ми се, а това около гръдния ми кош ме задушава всеки ден все повече от предишния, всичко е борба за въздух, нищо повече.
ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа. i'm sick of this. дори и да не ми се заминава в чужбина, и дори и там да не получа толкова добро образование по специалността, която съм си избрала, предпочитам да замина, защото ще бъда свободна. нямам предвид, че не обичам да бъда със семейството си, не ме разбирайте погрешно. даже напротив, приятно ми е, но в многото моменти, когато не са ми позволени неща, които а) се позволяват на 99,9% от моите съученици на моята възраст и познати на възраст поне 3 години под моята и б) са нормални за един вече навършил 18 години, с мозък, който използва по предназначение човек, малко множко ми се събира, duuh.
its not fair, ама на кой му пука.. ей тва е.
пс. само не ми казвайте, че живота не бил честен по принцип, защото ще ви застрелям със саксия в главата. това е нещо, което ежедневно се доказва навсякъде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар