не.

оставям на дъжда да отмие всичко от мен.
единственото, за което мисля,
са падащите капки и
предстоящото море.
всичко друго се губи в хоризонта
и престава да ме засяга.

п.с. прочетох 'любов' на елиф шафак и съвсем случайно, два дена по-късно, в книжарницата намерих друга книга, разказваща за Руми и Шамс, но като че ли историята ми се стори по-странна и по-различна. може и да си я купя, ще видим.:)