есенно.

заспало, есенно, ветровито, сиво време. най-най-най- хубавото на есента са листата. целите килими по улиците, а в парка ... !
вчера вечерта стоях до късно да чета книга, но се сетих за бала на фифи и ми се доповръща до мозъка на костите ми. щях да си повърна червата ако бях отишла до тоалетната, затова кротко си останах в леглото, замижах и стоях така към две минути. после си продължих книгата, смесвайки чувството на отвращение, което тя поражда, примесено с чувството на гадене, което аз изпитвам. 
добре, че накрая заспах.
докато пуших, си мислех как примирението е едно от най-лесните неща в целия свят. но то затормозява психически. и то изключително много. напоследък съм се прибрала в моето уютно съзнание и не излизам оттам, затова и ги мисля някакви такива. все за нещо мисля, много съм разсеяна, не ми се учи.
носталгично време е.

let the new day take you.

и ето, че кръговрата отново се завъртя и аз се стичах по стените на чашата, заедно с още много, всъщност всичко мое познато и обично, докато някой усилено ме бъркаше с лъжица. толкова силно, че чак яростно.
не, не. просто започнах отново всичко и вече не намирам себе си. все по-рядко откривам Бо някъде скрита, дълбоко, самотна - викам я, но тя не иска да излезе. плаши се.
от какво? не знам.
последните седмици ставам, поглеждам навън и си казвам: и днес е ден със синьо небе. ЙЕЙ.
днес станах и си казах айде, започва се. тъмно, мръчно, сиво небе, дъжд, облаци, студ. мразя тази част от есента. циганското лято е най-красиво. после става депресиращо и те подготвя за зимата, която е три пъти по депресираща. на квадрат. не съм писала скоро, защото първо, нямам вдъхновение да пиша. нещо не го чувствам; и второ, нямам време. принципно и да нямам време, ако ми се пише, ще пиша. но не сега. 
изпуснах jam on it 12, защото бях толкова вглъбена в това да уча. от някви дни насам е така. просто се блъскам и блъскам, и блъскам. скоро не съм рисувала и нямам време и за това, и ми става тъжно. ще трябва да се постегна малко.


най-ми е омразно, да пия чай в такова време.
но чай с тази прекрасна песен, действа като едно ярко, стоплящо слънчице.((:
приятен уикенд, хора.

просто ден.

есента официално дойде. не само почука на вратата, ами направо си връхлетя вътре с гръм и трясък. заедно с дъжда, студеното време, с температури понижаващи се с всеки изминал ден, посготвяйки те за зимните студенини, забравянето на чадъри, златистите, червени и оранжеви оттенъци по земята и сивото, безизразно небе. which makes me feel sad also, защото периода есен-зима и малка част от пролетта, просто докато се адаптирам, взима всяка моя усмивка и я смазва с крак, после плюе по нея и я зарязва смачкана на пътя. общо взето, есента и зимата ме депресират, а после докато вляза отново в крак с по-топличкото време то е вече станало лято. и отново се връщаме на саднатия ми периодец.
днес бях в хеликон. обиколих всяка една редица обстойно, за да имам представа за новостите из литературата, стигайки до втория етаж, където фифи се залепи за някаква човешка анатомия, а аз продължих да ровичкам, докато не стигнах архитектурния раздел и намерих гауди. след което имах известен период на У А У и отново се върнах към реалния ми живот, в който държах в ръка всъщност книгата, която си и купих - Мръсна мексиканска трилогия. нищо, че в момента съм на Сбъркан на Уилям Бъроуз. трябваше първо да прочета Дрога, за да ми е мааалко по-ясно всичко. не, че в Сбъркан не ти става ясно, че той е всъщност гей, и че живее в мексико, но е всъщност американец, и че в мексико всички мексиканци взаимно се избиват, когато нямаш просто кибрит, за да дадеш на нуждаещия се, за да запали цигарата си. та така.
едно такова странно ми е, че отново се разхождам по коридорите на училище, че стоя на чиновете и изписвам сто листа план по физика с пълните определения на всичко, че все още чета книги в часовете, вместо да внимавам. че класа ми е отново цял, събран, готов за още една година в тази сграда.
до другата година, когато всичко ще е много по-различно.


п.с. държавен изпит по история е окончателният ми избор. ще се стягат гъзове и ще се изяждат конспекти по история.
дъждовна, но цяла:

отива си лятото, идва есента.

като всяка друга година и този период на скачане от страшно топло време към някакви страшно ниски температури и прибавянето към тях на сняг, ме депресира изключително.
вчера докато пуших на терасата на хола и гледах луната, чух някакво крещене и цялата ми вечер стана една такава страшна. особено с тзи изведнъж-отнякъде-дошъл-си вятър.
както и да е. сутрин е и още ми е каша главата. но като цяло - чао, лято. тази година се случи така че няма да ми липсваш. 
see you next year and take care. блабла. 
за повече музика click тук.


пс. добро утро и усмихнат ден.

whining all again.

не съм готова все още да изпратя лятото и да посрещна есента. та аз дори не изпитах лятото, не го помирисах, не го усетих, не го почувствах. тъжно ми е, че ще трябва да чакам още една година, 10 месеца повтаряйки си: скоро идва лято. моето лято. трябва да се държиш. и всъщност накрая да си остана с торба празни надежди на гърба, окъсаните ми, дрипави мечти за нещо по-красиво през двата слънчеви месеца, чувствайки се като единственото нищо, сред всички, които са на върха на вълната. wtf?
няма да пусна, докато не имам поне един ден, който няма да забравя. един ден, в който да чуя песен, която да бъде песента на лято 2011, защото съм сантиментална. един ден, в който да танцувам в парка на нежен джаз и през този сезон. един ден, в който да си позволя да се усмихвам нон стоп, защото просто го мога. 
време е и аз да кажа, че лятото беше окей. и да го изпратя с малко тъга, но подготвена за нещото, което идва. за цялото депресиращата есен-студена зима-18рожден ден-иникойнезнаекаквоставаследтова.
и не пак, а отново - 
имам
нужда
от
време.

преливам. цветово.

край.
не.
не се предавам.
не се прибирам.
аз се отдавам.
аз се противопоставям.
аз се самоизисквам.
аз се докосвам.
аз се обичам.
аз и ти.
там.
заедно.
сексуална топлина.
покоряващо желание.
тръпка.
шоколадови устни.
сладък език.
нежни прорязващи нокти.

много тънка линия грим.

показва моят собствен живот.

очите ми са изморени.

нямам сили.

един безкраен филм.

в който няма спирки.

няма спирачки.

а аз не съм режисьор.

нито оператор.

аз просто играя.

дори е неплатено.

просто роля.

някаква си актриса.

мечтателка.

меланхоличка.

романтичка.

маниачка.

идиотка.

шал.

увита в собствените си желания.

случва се да стоя някъде

и да се сещам за теб.

има моменти, когато не напускаш ума ми.

понякога аз просто те обичам.

понякога те мразя.

понякога ме дразниш.

със себе си.

понякога очите ти са всичко, от което имам нужда.

понякога ти си моят живот.

аз имам нужда от теб.

от това да те мразя и обичам едновременно.

да мога без теб, и да не искам да пускам ръката ти.

аз съм твоят слънчоглед.

аз съм твоята луна.

аз съм твоя.

твоя.

пиша. не вярвам.

умирам бавно.

тъжно.

сиво.

в някакво ежедневие,

което задушава.

направо ...

убива.

ежедневие,

което мразиш.

което ненавиждаш.

което разкъсваш.

което погълваш.

от което бягаш.

накрая си изморен.

просто продължаваш.

напред.

няма значение как.

важното е накъде.

има сили.

има ги.

има те и теб.

все още ме има и мен.

заедно сме.

обичаме се.

нека да е любов.

нека да е филмова любов.

нека да е изчерпателна любов.

нека да е любов като от магазин за парфюми.

нека да е любов.

нека да е по френски.(:

един тежък ден.

най-топлите ми сълзи днес,
бяха сълзите за теб.

порой.

донеси ми ключовете.
тръгвам си.
и въпреки всичко...
обичам те.

времето спира.

не обичам да вали.
обичам дъжда само,
когато съм си вкъщи.
на топло.
времето ме депресира.
и ме стиска.
и ме разболява.
и ме прави тъжна.
дори леко мрачна.
защо е есен?              .):


снимка:pickerel.

bipolar.

Дните, когато те няма, могат да бъдат по-тежки и от падащият дъжд по нежната ми кожа.
Знаеш, че съм тук и чакам - твоето завръщане - с отворени обятия. 
Дотогава изпълнявам своите обещания, както ти пожела и както аз дадох дума да правя. Може би не съм феята на желанията, но имам силата да устоя на твоят глас, да превърна техните мечти в реалност, дори и не с вълшебна пръчица.
Дерзай, човече.! Това, казват, е най-великото чувство. - Любовта.
Никой не е направен да мрази, всички обичат въпреки себе си. 
Промяна се случи и с мен, .. Повярвах в себе си за ден, и ти се появи. Това е любов. Това е промяна. Това е великото чувство.
Аз имам силата да променя времето. Защото знам, че ти ще си тук, до мен. Ще държиш ръката ми и всичко ще бъде наред .
... Като в приказките .

 

broken sticks. [или мечтата, която отлетя.]

It's the time of letting go ...

нахвърляно.

дотук свършват думите.
вдишвам чистият въздух напразно. в главата ми е пълна каша.
някой някога ми каза, че дори и да не живееш добре, все някога там горе ще поживееш както искаш. значи .. трябва да чакаш толкова много, за да получиш това, което искаш? 
като бонбониерата и шоколадите. все не си избираш хубав бонбон, но продължаваш да опитваш.


вчера се загледах в колите, докато чаках автобуса. колите просто .. летяха. дори не виждах как се въртят джантите на гумите. сякаш летяха, да, да. и всички бяха на едно ниво. минаваха бързо през очите ми, нямах възможност да ги огледам повечко. 
един съвет от мен: когато се заемате с някаква дейност, да речем благотворителна, подгответе се, моля. достатъчно е . 
случи ми се вчера. 

бо.

requiem.

толкова много думи. изливат се от всякъде. наоколо хора всякакви. съдби, души. не разбирам нищо от това, което ми говорят. като във старите филми без говор. отварят уста и думите ... просто изчезват някъде.
опитвам се да позная какво ми казват, но уви. явно не трябва да знам. явно не бива. явно this it how its meant to be.
всеки ден след два часа си повтарям, че двес ще го видя. но не. той никога не е там, него никога го няма. стоя и чакам на черната пейка. стоя и чакам този, който никога няма да дойде. вярвам, че ще стане като в приказките и той ще се появи. или поне се надявам.
засега обаче животът ми си тече така обикновено и така нормално, сякаш нищо не би било в състояние да пречупи това бетонено ежедневие. един порочен кръг, в който се въртя. и някак няма кой да ми помогне да го разбия, да престана да бъде това, което съм, и да започна да живея. така както аз искам и както другите биха ми се зарадвали.
от толкова време заспивам с мисълта, че утре ще е ден по - специален от всички други дни. и всяка сутрин се събеждам и разбирам, че съм била в грешка. отново ...

бо.