и нищо не ме кара да се чувствам по-добре от думите.
--
днес бяхме на витоша с приятели. прекарахме един чудесен следобед и надвечер на вода и кока кола. хапнахме си. полежахме си на импровизираните дървени шезлонги около нещото, приличащо на басейн. цъкахме, малко неуспешно, хек и се щуркахме като луди.
четири пъти обърках пътя и транспорта.
но се радвам. видях онази красива софия вечер, с всичките й блещукащи светлинки, отвисоко, невероятна, както само тя си може. когато само тя си може.
много усмивки, споделени.
денят е 13.









Няма коментари:
Публикуване на коментар