става дума за отношенията между баби, дядовци и внуци в съвременните условия и среда на комфортния за нас децата, но неудобен за тях, 21 век.
като цяло, после се замислих над това как моите баби са взаимодействали на реакцията, наречена да израстеш в провинцията при тях и отговора беше смущаващ - достатъчно са взаимодействали!
темата започвам, защото вчера с фифи говорихме до късно вечерта, припомняйки си някакви стари нещица от когато сме били на по 2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12години. когато някой каже детство, все се сещам за тамагочита, тетриси, рядкостта да намериш човек, притежател на плейстейшън (по-късно и аз имах това удоволствие), манджите на бабите ми - и двете: първо, за да не ги обидя, и второ, наистина си бяха, и още са, вкуснички - които умирисваха целия апартамент, когато бяха сервирани, защото една от съставките и в най-голямо количество е била, да речем, лука.:D многото пъти, когато съм бягала от къде ли не, най-вече от баба, за да ходя при леля да ям сандвичи докато работеше в сандвичите някъде наблизо. първата ми книжка - малкия принц - и първото училищно пособие - сборник от задачи по математика за 1клас. хаха.
става ми смешно като се сетя колко дивотии сме мислили с братото и с дружинката хлапета от блока на баба. дори си спомням, когато беше модерно да събираш карти с футболисти от световното една от годините, или пък от кибрита да режеш ликовете на фолк звездите, които тепърва изгряваха на певческия небосклон в България. това да е било, когато съм била последната година в детската градина в Пловдив.
мога да се похваля със страхотно детство. но една от най-важните части от него, беше заета от баба ми. жената, която ме обичаше безпределно. готвеше най-вкусните кюфтенца, мусака и пиле с ориз - никой не ги готви по същия начин.
забелязала съм, че бабите имат една основна характеристика - остават незаличим отпечатък в съзнанието. особено при тези хора, чиито родители са били студенти, или работещи, и времето, прекарано с бабите, е повече отколкото с мама и тати.
сещам се за всичките играчки от яйца Киндер, всичките войничета и стари кукли, за шоуто на Къци Вапцаров, когато все още беше модерно, някакво предаване по БНТ за изгряващи млади таланти - лъвчетата или.. нещо подобно беше, кой е по-по-най, в което се надявах да участвам някой ден. :D
една голяма част от спомените си свързвам с баба ми, защото по-голямата част от детството ми премина в нейната компания. в повечето случаи, когато майка ми беше на лекции в Търново, а баща ми в командировка, аз оставах при нея, а тя ме караше да учим стихотворения от разни книжки, за да може после да ги кажа на мама и тя да дойде по-бързо. винаги се хващах и си учех по цял ден стихотворения.
повечето вече не помня.
има нещо магично и вълшебно в думата баба. като я кажа и ми става хем мило, хем свидно - баба ми почина преди (вече стават) 4 години, но спомена за нея все още си стои някъде на топло, особено зимата, в мозъка ми и от време на време напомня за себе си с по някоя и друга асоциация, направена през деня, или някой и друг почувстван аромат, подобен на нейния или нещо видяно, подобно на нещо нейно.
един ден, когато остарея, спомена ще си стои все така бял - леко поувяхнал, изронен от времето и праха, но жив. и когато и аз стана баба ... е, има време. като стана баба, ще пиша допълнителен пост.(:
Няма коментари:
Публикуване на коментар