нищо не ми се прави и ме е налегнал някакъв мързел, който обаче ще ми струва скъпо, затова е време да се стягам.
навън пак е снежно, голяма приказка. чак ми е едно такова детско да се разхождам навън, а вече получих и покана да се прави снежен човечец.^^
уморена съм. приключих бяла като мляко, червена като кръв и отскачам на среща с халед хюсейни отново, за да гледаме хилядите сияйни слънца.
напоследък съм се омотала в някаква мрежа на безразличие. само аз и това, което ме интересува. като егоист в малката си страна. не знам вчера дали е имало протест за витоша, мисля, че не. въпреки че миналата сряда ходих, казаха, че ще продължават с протестите. но явно е имало прогрес. или поне така се надявам, не съм се интересувала скоро, защото нямам време.
някога пак ще ми дойде настроението, напоследък ми е в излишък..







Няма коментари:
Публикуване на коментар