нощ.

отново лягам рано. завивката е студена, налага се да мине време, за да я постопля. 
очите ми са изморени, но не ми се спи. пак трудно ще заспя.
напоследък не мога да заспивам. а обожавам да спя. никак не мога да се накарам да затворя очи и да замечтая. 
днес решавам друга тактика - с лента за очи, за сън. 
почитам малко докато изморя още мъничко очите си и накрая решавам, че ще се спи. намотах си тази т.нар. лента. моята е от много време, една розова с дантелки, купена ехе, преди сигурно пет години, но рядко влизаща в употреба. намествам я, но носа ми е твърде голям и пак влиза светлина, всъщност тъмнина, през някакви прозорчета тук-таме.
оставам в покой за кратко. навън се чува някакъв потаен вятър. и много висулки, които безцелно летят из въздуха. насочвам слуха си в стаята ми - тихото fur elise, идващо от домофона, който така и не оправиха; няколко етажа по-нагоре се чува топуркане, нищо, че е 3ч. през нощта; а в моята стая е изпълнена със спокойствие. 
заглеждам се в бялата стена до мен през една от пролукичките на лентата. и имам чувството, че някъде в тъмното, нещо ме наблюдава. разтягам се. въртя се. но нито съня идва, нито тази мисъл изчезва. 
за да разсея съзнанието и да привлека вниманието на съня към мен, носталгично се връщам към стари случки. и това не помага. затова пък си имам и друго оръжие - превъртам си целият филм в главата ми, който сътворих, докато четох Хиляди сияйни слънца. за кратко съм прекъсната от рязък шум, тракане по дограмата на врата, точно над главата ми. плаша се. свалям лентата и поглеждам в стаята - нищо, тишина. ставам и отивам до прозореца, внимателно дръпвам завесата - и да, замръзнала вейка е почукала по прозореца ми. нищо повече.
връщам се в топлото легло и умората вече ме застига. затварям очи. захвърлям настрана лентата - не ми е нужна. отново пускам филма в главата ми и се унасям.
сънувам хиляди сияйни слънца.