четири седмици подред бях болна. и без капка настроение. в момента съм на фаза възвръщане както на силите, така и на настроението, въпреки че вируса ми ги изпи почти всичките. хора, пазете се, тва е некъв коварен гаден мръсен ужасен отвратителен вирус.
мда.
пропуснах 984983284982неща, а и вече ми е писнало да съм болна. нищо, че навън е студено (добре, де, доста), искам да се поразходя малко. да пия чай в чайна. да почета книга. да купя подарък. да си дам обиците най-накрая да ми ги направят в умбопо. но вместо това, още известно време ще си поседя на топло вкъщи пред телевизора, на всеки 6ч. ще се блъскам с огромната доза хапчета, сиропи и капки за нос, заобиколена не от хора, а от употребени носни кърпички. шанс.
имах време да чета космополитън, нещо, което принципно правя само лятото, защото нямам време през останалата част от годината. имах време да лежа и реално да гледам телевизия, а не да съм я пуснала за фон. имах време да решавам судоку и кръстословици. имах време да мисля.
и тъй като имах време за размишления, осъзнах, че всъщност най-болезненото нещо в едно приятелство, колкото и да е старо то, е когато бъдеш заменен. в стария ми блог бях поставила най-отгоре на блога една мисъл, която много ми харесва и която свързвах със старата ми компания (която се разпадна), и която сега разбирам, че също бих могла да я свържа с нещо и то да важи с пълна сила. 'най-тежко е да разбереш, че си излишен там, където си бил незаменим.' грозната истина в момента, която всеки път, когато си помисля за това, ми удря по един доста силен шамар в лицето. мамка й мръсна.
вече съм измислила подарък за фифи за св.валентин, нищо, че няма да е кой-знае колко свети валентински. после ще празнуваме трифон зарезан.
мдаа, айде peace out.
Няма коментари:
Публикуване на коментар