лайтмотив.

осъзнавам как в живота ми почти няма красота. старая се и се опитвам да я постигна, да внеса поне мъничка част в ежедневието си, но тя все ми бяга. не се стремя към съвършенство, но това ме кара да бъда тъжна.
а фактът, че нямам на кого да споделя - още по-сива. въпреки че съм на мнение, че вече е време да преодолея факта, че най-добрата ми приятелка ме изрита заради друг човек, но все още се държи с мен като такава, само когато е изгодно. глупава съм да се поддавам, но нямам какво да направя. проблема при човешките същества е, че знаят какво трябва да направят, но твърде много ги е страх - и мен в тази ситуация ме е страх - да не остана сама. имам фифи, така е. но да имаш близък приятел, който не е момче, е триста пъти по-добре.
е, както и да е. животът продължава. 
вчера бяхме на картинг, на който безобразно много се изложих с три хилядите си забивки в страничните гуми и едно полу-прегазване на работещите в картинга, добавено с минаването ми през бокса. обаче пък беше яко и много ми хареса. както всяко удоволствие и това си имаше странични ефекти - имам болки в кръста, а вчера една голяма цицина на гръбначния стълб от седалката на карта. сега едвам се движа, но спомена е важен, а пък и кой знае - може да се ходи още, че да задобрея.
днес с фифи решихме, че ще му купим мини зайче - от тези косматите. също така отивам на лов за молив за очи и заздравител за нокти, които от много време насам не мога да си харесам. паралелно с това, след месец е първия ми изпит и съм затрупана в глупости за учене, да не забравяме и даскалото. нямам време за четене на книги - не мога от седмица насам да продължа Разказа на мурасаки поне за тридесет минути, или да гледам някой филм от моя списък с български филми.
тва време.. си е ебало майката.


п.с. честита пролет със закъснение! чудесно начало на пролетния сезон с такова невероятно време.:))