страхове.

градя себе си вече 18 години и вместо вече да се чувствам цяла, силна и самостоятелна личност, се чувствам сякаш цялата съм в кръпки. не е до това, дали приемам мнението на другите като мое - не го правя, или че не приемам изобщо чуждата гледна точка - както твърди моята класна - не. чувствам се започната и недовършена, като едва наченатия обяд на разбързан нюйоркчанин. има неща, от които твърде много се плаша и позволявам тези страхове да надделяват в мен и да размиват преценките ми, но всеки се страхува от нещо. не съм слабохарактерна, но съм твърде упорита. не съм претенциозна, но съм нетърпелива. имам своите лоши страни, и все пак най-големият порок след цигарите - невъзможността да се оттърся от чувството за незавършеност. вярно е, че имам цял живот да се градя и разрушавам, но се страхувам, че той няма да е достатъчен, няма да го изживея пълноценно или пък че ще е пълен с грешки. искам просто да бъде спокойна от самата себе си...