мигове на тишина.

 сега идват най-красивите моменти в живота на всички. точно тези мигове около матурите, изпращанията, баловете, класа - за мен са най-красиви от всички пет години в гимназия. гледам всичките тези снимки във фейсбук и не мога да повярвам, че аз също ще завърша. чувствам се като страничен наблюдател на случващото се, но в никакъв случай на участник. 
а най-приятни са моментите в парка с виктор, бирата, думите, очите и тишината. ама без онова животно от вчера. с моите приятели, да ги гледам как живо разговарят за нещо, без да говоря, без да се налага да правя нищо, просто да се чувствам добре бидейки там.
ето го един от онези кратки мигове в живота ми, когато се чувствам в почти хармония със самата себе си.
а съм толкова обикновена.
още малко...

------------------------------------------
нали има нощ, нали има звезди, не знам дали съм жива или мъртвец, който ходи все още тук. нали съм никъде, нали съм навсякъде, нали съм плът, нали съм човек.
нали съм майка тереза, нали съм убита, нали съм разкървавена, нали съм пушила, аз съм една цигара. мамка им на цигарите, нали съм дим. нали летя, нали съм безтегловна, нали мога, нали съм силна, нали отравям, нали мисля.
нали сме ние? нали обичам? 
нали.