днес, първият път с тези преподаватели и група, бяхме на цветна задача. по едно време до такава степен не издържах, че отидох в тоалетната и се наревах на воля. казах си, че съм пълен идиот, върнах се и направих каквото е по силите ми, за да се получи нещо смислено. естествено, получих огромна помощ, тъй като колкото и да не ви се вярва, цветовете са едно от най-сложните неща на света. цялото това мешане на бои за получаването на нови, по-недефинирани тонове, ме изкарва извън контрол.
така се сдухах, че съм сигурна, че следващия път на перспективата ще ми иде да си откъсна главата. днес нямах търпение да си тръгна, съжалявам, че го казвам, но в никакъв случай не си помислих да се предам.
ще им еба майката на тея цветове, днес беше една голяма стъпка за мен и вярвам, че занапред ще правя още по-големи, докато ръката ми не свикне напълно с молива и не започне да го чувства като естествен израстък. колкото и да се провалих до известна степен, се и надъхах да продължа да се боря със страха си, защото искам или не, в бъдещето това ще е всичко, което ще правя. така че, дори до една степен се получава така, че да нямам избор.
или ще рисувам, или... ще рисувам!
надявам се ентусиазмът ми да се запази и до следващия път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар