10 to zen. или как освободих архитектурата и я преоткрих наново.

има моменти в живота ми, когато съм си мислела, че е краят. 
днес бях на път да се откажа от това да замина, от архитектурата и от рисуването. не е имало кой-знае каква причина, просто поредното полу-предаване под предлога, че не мога да рисувам. вярно - трудно е. но ми писна от онова дискомфортно чувство, че не мога да се справя с това, което виждам, че всяка композиция е сложна и нито веднъж не ми е била лесна, че винаги се чувствам по-назад и доста по-бавна от другите. сякаш някак си не зацепвам материала достатъчно бързо и това ми пречи да работя спокойно. всеки път, когато поставя пред себе си белия лист, си представям колко хубаво би се получило и в следващата секунда вече се потя и се червя поради факта, че не съм сигурна как да започна и ако съм - дали съм започнала добре, дали са ми правилни пропорциите, в мислите ми постоянно е мисълта 'ох, това няма да се получи' или 'леле, пак съм объркала', или 'тая архитектура не е за мен, това не е за мен, не мога да рисувам, не мога да го направя'. смених трима учители и всеки един то тях ми е помогнал по свой собствен начин и ме е вдъхновявал посвоему. но аз никога не съм успявала да разчета тези знаци на вдъхновение, които идват от тях, а по-скоро винаги са ме притеснявали до известна степен. като специалност - да, избрах си трудна такава. вече това е осъзнат факт, не е като да се сблъсквам с тази реалност за първи път. въпросът е, че аз тръгвам безкрайно неуверено и продължавам така, докато не получа помощ и тогава идва малко успокоение, че нещата няма да завършат толкова зле.
рисуването е сложно нещо, погледнато отвсякъде. като практика, специално за УАСГ, нещата далеч не са толкова прости, колкото изглеждат. особено перспективите. ОСОБЕНО те.
но днес, когато отново преминах през трудния процес на осъзнаване на задачата сама по себе си и съпоставката с моите собствени възможности да я осъществя върху листа, отново се потих като животно, отново гледах в чуждите купички, за да успокоя себе си, че не съм най-зле. въпреки всичко, когато се прибирах към вкъщи, нещо в главата ми рязко прищрака, почувствах се доволна и самоуверена, заради факта, че може би аз просто нямам достатъчната практика, за да са по-добри нещата ми. и си поставих за цел да се строша от рисуване, от перспективи и от цветни задачи, докато не стигна до онзи така мечтан момент, когато ще поставят пред мен перспективната задача, не я погледна, не се усмихна и не я направя перфектна за отрицателно време. не разполагам с месеци, имам само два на разположение преди да замина, но ще се стегна и ще поправя грешката. или поне ще се опитам да си го обещая сама на себе си, защото е време да осъзная, че оттук нататък всичко, което правя, го правя единствено и само за себе си, защото вече поемам по своя собствен път и няма нищо за губене ако човек се реши да опита.:)

рисунка №834983948.

нови уроци, нови преподаватели. колкото и да харесвам да рисувам, това е нещо твърде непонятно за мен, щом стане дума до специализирано рисуване.
днес, първият път с тези преподаватели и група, бяхме на цветна задача. по едно време до такава степен не издържах, че отидох в тоалетната и се наревах на воля. казах си, че съм пълен идиот, върнах се и направих каквото е по силите ми, за да се получи нещо смислено. естествено, получих огромна помощ, тъй като колкото и да не ви се вярва, цветовете са едно от най-сложните неща на света. цялото това мешане на бои за получаването на нови, по-недефинирани тонове, ме изкарва извън контрол. 
така се сдухах, че съм сигурна, че следващия път на перспективата ще ми иде да си откъсна главата. днес нямах търпение да си тръгна, съжалявам, че го казвам, но в никакъв случай не си помислих да се предам.
ще им еба майката на тея цветове, днес беше една голяма стъпка за мен и вярвам, че занапред ще правя още по-големи, докато ръката ми не свикне напълно с молива и не започне да го чувства като естествен израстък. колкото и да се провалих до известна степен, се и надъхах да продължа да се боря със страха си, защото искам или не, в бъдещето това ще е всичко, което ще правя. така че, дори до една степен се получава така, че да нямам избор.
или ще рисувам, или... ще рисувам!
надявам се ентусиазмът ми да се запази и до следващия път.

и така.

първи урок по рисуване - checked! 
това бяха най-дългите шест часа и всъщност най-дългото време, в което съм слушала за рисуването като цяло и за техниките при различните видове рисунка. не си и помислях, че шест часа теория ще ме изморят до такава степен... ама въобще! на всичкото отгоре столовете бяха страшно неудобни и ме заболя дупето. допълнително имаше отворен прозорец точно зад мен, който ми вледени яйчниците. групата е голяма, но тъй като съм явно твърде стеснителна, в този първи ден се запознах с две момичета, които след това загубиха интерес към моята особа и не си говорих... с общо взето никой. никой не ме и заговори през цялото това време, нито дори в почивката, когато слязох долу да изпуша една цигара колкото да се отпусна поне малко.
учителя изглеждаше свестен - доколкото един архитект може да се стори нормален общо взето. мястото е малко, самата стая се намира на един ъгъл на сградата и кофтито е, че няма стативи, което ще ме изпоти допълнително, тъй като съм свикнала да рисувам на стабилна основа. другото, което е, че ми се строши щифта за заключване на папката и сега трябва да го нося под ръка. 
дано не съм толкова зле, дано да се представя ок. дано да усвоя ебаните техники, защото ТОЛКОВА съм се изпошашкала. днес щях да си изям устните от хапане.
вторник от 10 - първия по математика. 
официално се започва.:)