нова година или постоянство.

още една година мина, а аз не се чувствам по-мъдра. даже напротив, понякога се чувствам доста по-тъпа, отколкото надали съм. на нова година не си пожелах нищо. знаех, че дори и да си пожелая каквото и да е, надали ще се случи. готино е да си пожелаваш някакви неща, но може би съм стигнала до извода, че тези неща зависят единствено и само от мен. ако аз успея да ги направя - ще се случат, ако не - няма. това е истината и надали зависи чак толкова на късмет, колкото на собствена воля.
прекарах нова година добре, може да се каже, бяхме с компания на вила в стара планина. някак си точно 30 минути преди 12ч. ме обхвана някаква носталгия, реших, че искам да бъда със семейството си точно на нова година и се прибрах за малко, за да го отпразнувам с тях. това е нещото, което все още ме обърква.
аз се промених. идеалите ми са променени и мислите ми са променени. начинът ми на живот също се промени. може би защото уча толкова далеч и вече ги виждам само виртуално, но някак си не можех да понеса мисълта, че ще бъда онази отвратителна дъщеря, която не стига, че учи далеч, но на всичкото отгоре и поне на нова година не можа да бъде с тях. затова хванах фифи под ръка и просто отидох там. дали от носталгия, дали от любов, не знам и аз от какво... но се страхувам, че вече порастнах, а някъде в ума си тихо си повтарям, че има още време.
сега е време за пречистване. реших, че ще изнамеря някъде в интернет някакви неща, нещо индийско много бих искала да пробвам, може би дори Кабала, тъй като тя не е религия, а по-скоро учение. евентуално ако реша това, ще намеря център за Кабала някъде в Англия и ще се опитам да бъда постоянна. ще си купя червен конец и той ще бъде символ на моето постоянство, ако преценя, че ще започна да се занимавам с това. идеята е не да вкарвам нещо ново в живота си за разнообразие, а да се стремя към постигане на душевна хармония. може би това е единствения начин да разбера себе си. 
или пък не. всичко зависи от това как ще успея да си организирам времето. а и да не забравяме, че е време да започна да спортувам най-накрая, преди да съм се сринала сериозно. плюс това качих едно-две килца, но поне изглеждам приятно налята и не ми пречи. :)
най-прекрасната част от тези празници, беше подарък на фифи. получих онзи така уважаван от нас двамата пръстен, символ на нещо много по-голямо, отколкото и двамата си мислим, и най-хубавото е, че е на лявата ми ръка. на много специален пръст.:)
но за това - има време.
а и btw - започвам да гледам сексът и градът. OUCH. (ето колко много съм се променила)