аз съм в нулата.

понякога се събуждам сутрин,
чувствам се странно.
чета книга, няма ми нищо.
и изведнъж краят на пръстите ми ме заболява.
както винаги, когато
ме боли много.
така беше и днес.
не знам защо,
добре, излъгах. знам защо.
чувствам се така,
сякаш в тези моменти имам нужда да плача
безкрайно много,
сякаш си мисля, че
болката ми ще излезе през сълзите.
никога не се получава.
тази година бях силна повече,
отколкото съм си мислела, 
че мога да бъда.
и в този момент се чувствам
изморена.
изморена съм да се правя, че
съм добре и че има хора около мен.
изморена съм да бъда в тази връзка,
в която и аз и той се лъжем взаимно, 
че нещата са добре. 
всъщност много просто мога да обясня как това
вече далеч не е така
и как ние не сме онези две хлапета от гимназията,
които бяхме, когато
се запознахме.
тогава пак никой не ме разбираше,
освен него,
сега никой не ме разбира,
включително и той и това,
което говоря вече не е 'интересно',
а са скучни филми и 
вътрешни драми, от които той няма нужда.
и болката пак се появява.
и единственото, което искам е да заспя
и да не се събудя повече.
защото вече не знам дали искам да остана тук,
или да се прибера вкъщи.