глътка въздух?

ако някой ми беше казал преди някакво късо време, че ще се озова на средата на бакалавър и ще имам една голяма въпросителна върху главата си, щях да го изгледам тъпо и да си тръгна обидена.
сега обаче се намирам именно в такава ситуация, където не съм сигурна какво ми се прави напред - дали ми се учи архитектура, дали ми се прекъсва. повярвайте ми, само думата 'прекъсва' е адски стряскаща за мен самата. никога не съм била така нерешителна, както съм в момента. винаги съм знаела какво искам и съм го преследвала. а сега сякаш основите под краката ми започнаха да се клатят и аз не знам как да реагирам на земетресението, освен да стоя с каша в главата и да се чудя дали ще оживея или не.
пардон, задълбочих се в сравнението си.
та така. момент на безкрайно много въпросителни. не желая да разачоровам никого, но все пак това си е моят живот. предполагам, че самата мисъл дали да продължа да уча архитектура, ще си кажете, си показва, че НЕ искам да я уча. не е така, просто е много сложа и конкурентна специалност, в която колегите направо бихме се изяли едни други. иначе се гледаме с мили очи в реалността и си шушнем зад гърбовете редовно над чаша горещ, английски ърл грей. 
а пък родителите... ах, преди години щях да се самоубия задето ми диктуват живота. сега рева, че не желаят да ми продиктуват живота. 
голяма ирония е цялото нещо. когато си по-малък си мислиш едно, когато си по-зрял - друго. така е, опитваш от плодовете и усещаш кои са горчиви предполагам. докато като малък главно си опитвал сладките плодове и си носил розовите очила. беше красиво обаче.
та те ме подкрепят, а и казват, че сега ми е времето да се лутам и да се осъзнавам. 20-те. дали е вярно... вече съм се опарила, знам, че те знаят най-добре, така че... най-вероятно е вярно и най-вероятно - са прави.
а решенията - не могат да бъдат взети. не знам от какво имам нужда, за да си прочистя главата, да седна и да реша. не мога да преценя реално какво бих загубила и какво бих спечелила от която и да е ситуация, а животът навън сам е толкова объркан и всепоглъщаш като водовъртеж от събития, че понякога ти се иска да изплуваш на повърхността, да обършеш водата от лицето си с ръка, да си поемеш дълбоко въздух и пак да се гмурнеш обратно в живота. 
в събота заминавам за северна ирландия с колегите. академично, не за удоволствие. не бих избрала тази дестинация за удоволствие така и така. 
aufwiedersehen за сега.