въпрос на мнение?

     Бях поканена да участвам в проучване, свързано с българските архитектура и дизайн и да изразя своето мнение. Копие от анкетата и моите отговори следва долу:

А: С какво свързваш българските дизайн и архитектура (конкретна личност, забележителност, събитие, историческо събитие, настроение, етс)?
Зависи за кой тип архитектура става въпрос. Като студент по архитектура, ясно разпознавам три типа архитектура в България - възрожденската, която ми напомня на творбите на Вазов; бохемската архитектура, съществуваща в центъра на София като ЦУМ, която ми напомня на много от сградите в Прага; и социалистическият брутализъм, който ме кара да си мисля колко много се е развила архитектурната технология, свързана със строенето с бетон.
А: Как архитектурата в България те кара да се чувстваш, когато се разхождаш по улиците?
Меланхолично, във всеки случай. Жалко е, че много от прекрасните стари сгради биват разрушени, а не реставрирани и отворени за посещение или с променена функция. Тя има свой език и разхождайки се особено по улиците в София, фасадите могат да се разгледат като линия на промените в българската архитектура.
А: Натъкваш ли се на постери, билборди и брошури на високо ниво?
Не. Билбордите са по-скоро комерсиални и типовани, в последно време се срещат интересни постери, но от типа на тези за партита и събития.
А:  Какво мислиш за дизайн-събитията в България (например седмицата на дизайна)? Мисля, че са прекрасни инициативи, но са твърде малко. Смятам, че има доста млади хора, занимаващи се с неща от областта на дизайна, които искат да споделят вдъхновенията си с публиката, но имам чувството, че в повечето случаи нещата не се получават както трябва. Със сигурност предполагам, че тези като Седмицата на дизайна, архитектурата, Водна кула Арт Фест и всички хендмейд фестивали в момента успяват да пробият заради добра реклама и солидна спонсорска подкрепа. Предполагам, че там се крие ключето на успеха. А: С какво софийските дизайн и архитектура могат да се мерят със западноевропейските (например събития, студентски инсталации, реклама; съдържание и изпълнение)?
Главно с фестивалите. Няма достатъчно инсталации, както в Лондон или Берлин, където всякакво въпроизводство на арт е силно окуражавано и се среща постоянно, без задължително да бъде част от някакво събитие. Смятам, че има безкрайно много плодородна почва в България, в която нивото на дизайн и архитектурата да могат да се доближат още повече до западноевропейските прототипи, но смятам, че хората на високо ниво не смятат това за приоритет и съответно установяването на подобни традиции би било трудно. Но не невъзможно.
А: Какво те впечатлява в българските дизайн и архитектура? А какво те отблъсква? Шокира?
Като архитектурен студент, за мен всяка сграда, колкото и неприветлива да изглежда, има някакъв момент, който спира дъха. Смятам, че това е в сила и за повечето сгради в България. Мисля, че по-отблъскващи за мен са социалистическите типовани блокчета за живеене, но с малко промяна и те биха имали някакъв чар. Все пак са си традиционни за нас.
А:  Какво би искал да се промени? Защо? Как?
Бих искала архитектурата да не бъде задължително толкова силно разделена между минало и настояще. Тоест архитектурното наследство да се гледа като просто наследство, без да се приема като вдъхновение за строене на текущи сгради, а да се следват съвременните тенденции в архитектурата, които са заразили целият свят. Смятам, че не ценим достатъчно архитектурата, която имаме в момента. Предполагам, че интеграция се забелязва най-вече на възрожденски елементи в някои съвременни еднофамилни къщи около Бояна и Симеоново например, но не достатъчно в самите градове. Друго, за което се сещам е застрояването на морската ни линия, което предполагам си е вече утвърдена тъпанарщина, срещу която доста хора се противопоставят. Жалкото в България е, че парите играят голяма роля в архитектурния свят, което пречи на много промени да бъдат осъществени.
А: Какво е състоянието на българската архитектура/дизайн в днешно време? Какво е хубавото и какво не се получава в сферата ви?
Предполагам, че добро. Не съм особено запозната, тъй като не съм фокусирана върху такъв тип архитектура в моето обучение, но мисля, че вече покрих втория въпрос за кое е хубаво и кое не се получава.
А: Каква прогноза за бъдещето на българската архитектура/дизайн бихте направили?

      Ами... трудно е да се каже. Но имам някакво усещане, че всякакви белези от традиция в архитектурата ще бъдат замазани с неуспешни опити за създаване на съвременни сгради от типа на по-големите западноевропейски градове. А:  Разкажете ни за ваши лични и публични проекти в областта на архитектурата/дизайна.
Както споменах, в моето обучение аз не се занимавам с традиционна архитектура, даже съм окуражавана да правя обратното. Дипломният ми проект в момента е за сграда, в която се публикува травел гид, създаван от туристи и местни в Исландия, който да приобщи туристите към местната литературна култура. Сградата ми до голяма степен е повлияна от исландските традиции на архитектура и местонахождението на обекта ми в Рейкявик. Контекстът на едно архитектурно предложение е изключително важен за създаването на успешна сграда. А: Защо решихте да се занимавате с архитектура/дизайн?
Винаги съм смятала, че мога да бъда част от някаква промяна с тази специалност, че бих могла да имам глас и да бъда чута, да мога да правя твърдения и те да имат някаква сила. Искам да се занимавам с архитектура, която работи за доброто на околната среда, но тази сфера от нашата специалност в момента е твърде ниско-платена и недоразвита. А: Как се чувствате в сферата си? Какво е полето на развитие, клиентите, конкуренцията и т.н. ?
Комфортно, тъй като харесвам това, с което се занимавам. В чужбина конкуренцията в тази сфера е нечовешка, има безкрайно много талантливи хора, които са също толкова амбицирани колкото и ти си. Струва ми се, че все повече и повече архитектурата се разширява като понятие, позволяващо на работещите в сферата да разширяват познанията си в различни посоки, в същото време практикувайки все в архитектурното пространство. А:  Как стигнахте до позицията, на която сте? Какви са професионалните ви планове в бъдеще?
С много труд, хаха. Плановете ми занапред са да вляза в практиката, дай Боже, след което да завърша магистър и да се дипломирам, за да практикувам с титлата архитект. Оттам нататък съм решила да раширявам кръгозора и практическите си умения колкото се може повече, докато в същото време изучавам езици. Стигнала съм до извода, че те отварят много врати. А:  Кои архитекти/дизайнери успяват да станат самостоятелни в сферата си, със собствени бюра/фирми? Какви качества и действия се изискват? Струва ли си всичко това?
Смятам, че това в наши дни никога не са самостоятелни личности, винаги са повече от двама човека, които стартират собствен бизнес в тази област, защото е твърде трудоемко да се започне ако си сам. Изисква безкрайно много планиране, свързано с бизнес страната на нашата специалност, стартов капитал и мениджърски умения, а много хора не са подготвени в тези сфери, за да го постигнат. Предполагам, че си струва, да, има смисъл в това, че от финансова гледна точка би било доста по-добре отколкото да практикуваш във фирма, но е трудно, много, трябва да бъдеш добре подготвен нещата да поемат във всякаква посока по което и да е време.
            А: Имате ли професионален опит извън България? Бихте ли сравнили състоянието на вашата професионална сфера в страната и тази в чужбина?

Нямам опит, така че нямам база за сравнение. Но съм разговаряла с доста колеги, които практикуват и в България, и в чужбина, и има много съвременни промени, които в България все още липсват. Например BIM, тук това набира все по-голяма сила и има безкрайно много позитивни страни.        А:  До каква степен е важно образованието за успешно практикуване на професия във вашата сфера? Може ли да се получи такова в България?

Безкрайно важно е. Това е специалност, в която излизайки от университета, трябва да бъдеш подготвен за всичко. Но смятам, че голяма част от това да бъдеш успешен практикуващ архитект е времето, което ще прекараш в специализация след университета. Научаването на практическата част от архитектурата от работещи архитекти в натуралната среда на офиса е нещо, което по никакъв начин не може да се сравнява с опита, натрупан в университетския инкубатор. В момента от това, което знам, в България архитектурното обучение е твърде техническо и не развива достатъчно въображението на студентите, за да бъдат архитекти със самочувствието, че могат да създадат сграда от всякакъв тип, която не е стандартизирана. От друга страна, във Великобритания например, обучението не е достатъчно техническо, изключвайки технологии, свързани с конструкции като материали, материални връзки и елементарни калкулации. Тук не се учи математика в нито едно от нивата на обучения, набляга се на голямо количество програми за проектиране, моделиране и въображение.