хора, улици, .... работа.

когато се допитах до българина, с когото общи приятели ме свързаха миналото лято, и той ми обясни, че търсенето на работа в нашия бранш, особено когато си само Part I, си е доста трудно, си казах - е, сигурно, като всяка друга работа.
грешка.
само в англия, записани в The complete university guide, са 53 университета, предлагащи моята специалност. средно всяка година (набор) стартира с поток от поне 200 човека, който до третата година се съкращава с около +/- 80 човека. смятайте, това са 53 унита, от които излизат по средно 120 човека, търсещи работа. 
всички се борим за едни и същи места във всеки случай, защото първото място, на което всички търсят работа, е сайта на Dezeen. отделно от това, университетът ти най-вероятно също ти праща разни обяви, за които със сигурност се състезаваш с твоите колеги от твоето си уни.
това не е търсене на работа.
това е чист сървайвър.
не си представях, че е толкова трудно да се намери работа.
от всичките близо 30 места, на които съм кандидатствала, получих една-единствена покана за интервю в саутхемптън.
и сега... чакането продължава.
не само за други оферти, а дали това едно-едничко интервю е минало както трябва и позицията е моя. не знам защо, имам големи съмнения, че ще я дадат на мен.

обожавам специалността си, но ми се струва, че не мога да преведа този ентусиазъм на листчето хартия, в което съм си написала мотивационното писмо.
защо е толкова трудно?!?