ние сме атоми.

пътувах във влака днес, забила поглед през прозореца в нищо специфично.
тялото ми се усещаше леко, можех да усетя много атоми в себе си, които политат. 
вгледах се в отражението на бутилката минерална вода спрямо непрестанно сменящия се фон.
аз бях буквите "500 ml". точно както различните цветове на всичко, покрай което минехме, минаваха през прозрачността на бутилката, така и в моя живот. хората, случките, разговорите, всичко идва с някаква собствена скорост, а аз спряла някак си, винаги движеща се без да усеща път и разстояние, 
минават през живота ми.
през мен.
право през сърцето ми.
мисля си - за уикенда, за това, което говорих с кийт, за самия кийт, за това колко е... чуплив, за нико и нашата странна връзка, 
за това, че едната вечер той ме прегърна, а аз замръзнах и беше най-неудобният момент между нас от години.
за пиянството ми и за искреностите, които идват заедно с него. 
за даниел, за живота. 
за какво искам? за колко бавно минава времето.
колко често казвам не знам.